Павел Судоплатов

Павел Анатолиевич Судоплатов е роден на 7 юли 1907 г. в Мелитопол. Рано остава без родители. През 1919 г. заминава за Одеса. Там пребивава с временни доходи и няма дом.
В средата на 1920 г. е избран за помощник-телеграфист в комуникационната рота на 41-ва дивизия на 14-та армия. В Киев изкарва курсове за обучение на политработници. През май 1921 г. започва работа в специалния отдел на 44-та дивизия. След това служи в Житомирско-Волинския областен отдел на ГПУ (Държавното политическо управление). В края на 20-те години е прехвърлен в Москва, в отдел „Човешки ресурси“ на ОГПУ - специален орган на Държавна сигурност на СССР. Тази структура е формирана на базата на ГПУ при НКВД.
През 1932 г. постъпва във Външното разузнаване. През 1935-1938 г. работи под прикритие в Германия и Финландия. През 1938 г. става заместник-началник на Външното разузнаване. А от 6 ноември до 2 декември 1938 г.е негов началник.
В годините на войната командва Четвърто управление на НКВД - НКГБ, ръководи партизански и разузнавателно-диверсионни операции в тила на противника, координирана работата на разузнавателната мрежа на територията на Германия и нейните съюзници. Генерал-лейтенант.
Награден е с орден „Ленин“, три ордена „Червено знаме“, ордени „Суворов“ и „Отечествена война“, два ордена „Червена звезда“, много медали, както и с нагръдния знак „Заслужил служител на НКВД“. През август 1953 г. е арестуван, лишен от военно звание, награди и осъден на 15 години затвор.
През януари 1992 г. е реабилитиран. Умира през 1996 година. През 1998 г. Президентът на Руската федерация подписва Указ за възстановяване на генерал-лейтенант Судоплатов посмъртно в правата върху държавните награди във връзка с неговата реабилитация.
Книги на Павел Судоплатов: „Хроника на тайната война и дипломаци 1938-1941 година“, „Тайната война на НКВД 1941-1953 година“