Ги дьо Мопасан

Ги дьо Мопасан (1850-1893) е френски писател, гениален романист и автор на разкази, шедьоври на световната литература. Произхожда от аристократичен лотарингски род в Нормандия. Расте в отлично здраве, овладява до съвършенство нормандския диалект. Опознава отблизо бита и живота на дребните фермери, на селяните, рибарите и моряците.
Завършва най-реномирания лицей на Руан. Започва да учи право в Париж, записва се доброволец по време на Френско-пруската война. Работи като чиновник в Министерството на морските работи и в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер. Увлича се по астрономията и естествените науки.
Майка му е роднина на Флобер, цял живот е страдала от неврози, а брат му, по професия лекар, умира в болница за психично болни. Мопасан има влечение към литературата и се сближава с Флобер. Прави дебюта си със „Стихове“ (1880). По същото време публикува своя шедьовър „Лоената топка“ в сборника „Медански вечери“ (1880), който е редактиран от Емил Зола. Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Изградени са на основата на всекидневните ситуации в бита и разкриват скритите страни на хората. През 80-те години пише около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. Творбите му имат огромен успех и му носят приходи до 60 хиляди франка годишно. Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885).
Мопасан се заразява със сифилис на 20 години. Болестта води до умствено смущение. „Пиер и Жан“ (1888) е психологична скица на двама братя, а в най-страховития си разказ „Орла“ (1887) описва лудостта и самоубийството. В началото на 1892 година Мопасан прави опит за самоубийство. Приет е в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира през 1893 година.