ХАНИБАЛ БАРКА

ХАНИБАЛ БАРКА (ок. 247 г. пр. н. е. – 183 г. пр. н. е.) e Картагенски пълководец, главният противник на Рим в борбата за надмощие в Западното Средиземноморие през последните десетилетия на III век пр.н.е. Заради многобройните си победи над римските легиони във Втората пуническа война е смятан за един от най-добрите военни стратези от древността до наши дни.

Ханибал е роден към 247 година пр.н.е. в Картаген. Той е най-възрастният син на знатния военачалник Хамилкар Барка, който предвожда картагенските войски в Сицилия в края на Първата пуническа война и по-късно, при завладяването на южна Иберия. Когато става на девет години, баща му, който е и негов учител, го кара да отиде в храма и да вземе участие в жертвоприношение – синът му трябвало да наследи и неговата омраза. Пред олтара бъдещият пълководец се заклева цял живот да бъде непримирим враг на Рим. Впоследствие тази клетва получава наименованието Ханибалова и става нарицателна.

На 22 години Ханибал става началник на конницата при своя зет Хасдрубал, а четири години след смъртта му е избран за командващ. Сякаш самите небеса показват благоволение към младия пълководец – след смъртта на баща си той наследява пълна хазна и силна армия, предана на своя вожд. Неговата младост и гореща кръв се съчетават с упоритост, решителност и лукавство.
  Ханибал има дарбата да властва над хората. Използвайки всичките си козове, той решава, че е дошло време за разчистване на сметките с Рим. Да се започне открито война обаче, не е безопасно – картагенското правителство не споделя възгледите на младия пълководец. Тогава той решава да действа с хитрост и се опитва да си послужи с провокация – като наруши мира от страна на испанската колония Сагунт, намираща се под опеката на Рим. След осеммесечна обсада тя е превзета от армията на Ханибал. В отговор Рим обявява война, която влиза в историята с името Втора пуническа война, или Ханибалова война (218–202 г. пр. н. е.).

Римският военен план е нападение срещу Испания, а от Сицилия – срещу Африка. Но този план е осуетен поради неочакваната атака на Ханибал. Той преминава Пиренеите и Алпите с 50 000 пехотинци, 9 000 конници и 37 бойни слона. Младият пълководец се обръща с реч към воините, като заявява, че планините са стените на самия Рим, а тяхното преодоляване – залог за бъдещата победа. Две седмици след началото на прехода Ханибал навлиза в равнините на Италия. Въпреки че в битките с местните племена и изпитанията на трудния преход през тези месеци армията му се стопява от 102 000 на 26 000 души, във вражеската страна тя жъне блестящи победи.
Пресрещнат от римляните още в подножието на Алпите, Ханибал преодолява съпротивата им и за две години прекосява Италия надлъж и нашир, печелейки три големи сражения благодарение на отличната си кавалерия и на тактиката си, основана на особеностите на терена и на познанията за психологията на противника.

Древногръцкият историк Плутарх описва пълководческото майсторство на Ханибал в своите „Успоредни животописи“:

„По време на битка Ханибал прилагал няколко военни хитрости. Първо, той така разполагал своите воини, че вятърът духал откъм гърба им. А този вятър бил подобен на зноен вихър – вдигайки на откритата пясъчна равнина гъста прах, той я пренасял над редиците на картагенците и я хвърлял в лицето на римляните, които волю-неволю се отдръпвали, нарушавайси строя. Второ, на двете крила Ханибал поставял най-силните, най-изкусни и храбри воини, а с най-ненадеждните запълвал средата, построена във вид на изнесен далеч напред клин. Елитните части получавали заповед: когато римляните разбият центъра, който естествено ще се дръпне назад, приемайки очертанията на вдлъбнатина, и нахлуят в картагенския строй, да направят завой и стремително да ги ударят в двата фланга, за да обкръжат напълно неприятеля. Това, изглежда, е било главната причина за чудовищното клане. Когато центърът на картагенците започвал да отстъпва, и римляните, хвърлили се да ги преследват, се оказвали погълнати от вражеските редици, строят на Ханибал променял формата си и заприличвал на полумесец, и най-добрите му отряди, изпълнявайки заповедта на началниците си, бързо се насочвали едни наляво, други надясно и нападали оголените флангове на противника, съединявали се и изтребвали всички, неуспели да се измъкнат от пръстена.“.

Всичко това помага да се постигне пълно обкръжение и унищожаване на противника и прави Ханибал един от най-великите пълководци в света.

След победата при Кана към Ханибал преминават множество италиански области и малки общини, както и такива големи градове, като Тарент, Сиракуза и Капуя. Тях пълководецът удържа близо дванадесет години въпреки честите обсади от римляните.

За Ханибал Барка и други велики герои може да прочетете в книгата на издателство „Паритет“ „Велики пълководци. 40 завладяващи истории за победи и завоевания“, автор Анна Покровская.
 

От съюза си с Рим се отмятат повечето племена и градове на Южна Италия. На страната на Ханибал се обявяват и мощни противници в Сицилия и на Балканите – градът-държава Сиракуза и Македонското царство. Въпреки това и въпреки победите в още няколко сражения той не получава адекватна подкрепа от Картаген и през следващите години започва да губи съюзниците си един след друг. Едва през 203 г. пр. н. е., година след като Сципион нахлува в коренните територии на Картаген в днешен Тунис, Ханибал напуска Италия и по море се прехвърля с ветераните си в Африка, за да защити родния си град. Решителният сблъсък между двамата пълководци е през есента на следващата година. Битката при Зама е главната и повратна точка в развоя на Пуническите войни. Тя завършва с пълен разгром на Ханибаловата армия от римските легиони и конницата на нумидийския вожд Масиниса. Ханибал, който до този момент е побеждавал благодарение на предимствата на своята кавалерия, сега претърпява поражение от по-добре организираната конница на врага. Той успява да се измъкне от бойното поле и убеждава сънародниците си да приемат мирните условия на Сципион, пресичайки гласовете за съпротива докрай.

Въпреки че през 201 г. пр. н. е. Картаген и Рим сключват мир, Ханибал се опитва да убеди управниците на своята страна и военните да бъде възобновена борбата. С това той предизвиква подозрения у римляните и недоверие у сънародниците си. През 196 г. пр. н. е. по настояване на римляните Ханибал е изгонен от Картаген в Сирия. Там той участва в неуспешно въстание срещу римляните, след което бяга във Витиния, древна област и царство в северозападна Мала Азия. Там през 183 или 182 г. пр. н. е. седемдесетгодишният Ханибал поглъща отрова, за да не попадне в плен на приближаващите римляни. Според римски източници последните му думи били: „Трябва да се избавят римляните от постоянната тревога – все пак те не искат да чакат прекалено дълго смъртта на един старец.“ Историята на Ханибал, написана само от неговите врагове, е пример за това, как времето създава слава, превъзхождаща реалните възможности на човека.
За Атила и други велики герои може да прочетете в книгата на издателство „Паритет“ „Велики пълководци. 40 завладяващи истории за победи и завоевания“, автор Анна Покровская.