Как Сталин дойде на власт след смъртта на Ленин.

В края на януари 1924 година умира Владимир Илич Ленин. Той дълго време е бил тежко болен и неспособен адекватно да възприема заобикалящата го действителност – не можел да говори и бил неподвижен. Но преди да умре, станали някои твърде интересни събития. Те били важни, защото продължили през следващите години.

Сталин разчиства пътя си към властта

В този период Йосиф Сталин си намерил верни съюзници в лицето на Алексей Риков и Григорий Зиновиев, с които се обединил срещу най-големите си противници – Лев Троцки и Ефраим Склянски.

Ленин вече не представлявал за него пречка по трънливия път към властта, макар че живеел в Горки. През последните дни от живота на „вожда на световния пролетариат“ – на 14 и 15 януари 1924 година – на Пленум на ЦК на ВКП(б) се състояла остра партийна дискусия. Там Сталин заявил, че опозицията е напълно разбита. Риков и Зиновиев го подкрепили. Сега те можели да се справят с Троцки. Но хитрият Сталин постоянно призовавал да постъпват много внимателно срещу все още силния противник, понеже бил напълно способен да нанесе съкрушителен ответен удар.
 

Близките хора на Сталин организирали няколко коварни обвинения, че в редовете на Червената армия, създадена от Троцки, имало доста проблеми. А Сталин предложил да се създаде „военна комисия на ЦК“.

Председателят на комисията Гусев бил верен човек на Сталин. Гусев старателно подбрал за членове на комисията хора, които също били верни на Сталин: Николай Шверник, Андрей Андреев, стар приятел на Сталин, тъповатият, но храбър Климент Ворошилов, раболепните Михаил Фрунзе и Йосиф Уншлихт. Всички тези хора били стари врагове на Троцки, а повечето от тях нямали нищо против да заемат неговия пост от ръцете на Сталин. След пленума от януари 1924 година Сталин събрал верните си хора от местните партийни организации, които по-късно започнали да наричат „партийна номенклатура“. За тях Сталин бил безспорен вожд, учител и сигурен гарант на ситото им благополучие в бедната, разорена страна.
 

Сталин се готвел за ново настъпление срещу заклетите си врагове и съперници, но на 21 януари умрял Ленин. Смъртта на главата на „пролетарската“ държава и на „вожда на световната революция“ се оказала неочаквана за всички.

Сталин съумял да извлече голяма полза за себе си

Троцки се лекувал в Кавказ, когато настъпила смъртта на Владимир Ленин. Остава неразгадана тайната дали самият Сталин, или някой от личните му секретари е изпратил на Троцки лъжлива телеграма, в която се посочвала съвсем друга дата за погребението. Троцки преценил, че няма да успее да отиде навреме за погребението. Тогава не съществували самолетни полети, а влаковете се движели твърде бавно. И това била една от съдбоносните му грешки. Сталин ловко злепоставил Троцки. А на погребението на Ленин Сталин, Риков и Зиновиев имали вид на верните „наследници на делото на Ленин“ – те произнесли прочувствени, пламенни речи и дори тържествени клетви.

Сталин запазил спокойствие и проявил деловитост

След смъртта на Ленин, който дълги години е бил всепризнат лидер и вожд на болшевиките, настъпила обстановката на всеобщо объркване. Никакво смущение, напълно съсредоточен, Сталин дори подкрепял приятелски падналите духом Николай Бухарин и Александър Цюрупа, който в последните години бил заместник на Владимир Илич.

Редица изследовтели предполагат, че Сталин само е давал вид, че много съжалява за смъртта на Ленин, но в действителност се радвал, защото главното препятствие по пътя му към властта изчезнало. Трудно е да се каже доколко това предположение е вярно. Йосиф Висарионович се заклел във вярност на делото на Ленин! Най-верният ленинец от всички ръководители на Съветския съюз несъмнено бил Сталин! Онези, които добре познавали „вожда на всички народи“ и били допуснати в неговата светая светих – в жилището, в кабинета и на вилата му, си спомняли, че Сталин имал малък бюст на Ленин, поставен върху обвит с червен плат постамент, над който винаги имало запалена електрическа лампичка. Нещо като параклис, но по-скоро е представлявал иконостас: все пак „вождът на всички народи“ е бил православен и недоучен семинарист, неосъществен свещеник.

Радвал ли се е тайно на смъртта на Ленин?

На Сталин отдавна всичко му било ясно, защо е трябвало да се радва? Не е знаел само за писмото на Ленин, което било огласено през май 1924 година на конгреса на партията. Но и тази неприятна неочаквана изненада, когато Надежда Крупская отворила плика с писмото, Йосиф Висарионович успял да лиши от смисъл. За пълната обърканост в търсене на политически пътища след смъртта на Ленин, макар да я очаквали, понеже прекрасно знаели за здравословното състояние на „вожда на световната революция“, свидетелства фактът, че почти всяка седмица се свиквали извънредни пленуми на ЦК на ВКП(б). Каквито и въпроси да се обсъждали на пленумите, какъвто и да бил дневният ред, в края на краищата тайно или явно се свеждали до един – на кого да поверят властта?