Алексей Толстой

Алексей Николаевич Толстой (1883–1945) е руски и съветски писател, общественик, потомък на рода Толстой. Автор на социално-психологически, исторически и научно-фантастични романи, новели и разкази. Носител на три сталински награди.
Роден е в град Николаевск, Саратовска област в семейството на граф Н. А. Толстой и детската писателка А. Л. Востром. Майката му е далечна роднина на Тургенев. Някои биографи приписват бащинство на неговия неофициален втори баща Алексей Бостром, след раждането на Алексей майка му напуска съпруга си и се жени за Бостром. През 1897 г. семейството се мести в Самара, където бъдещият писател постъпва в училище. След дипломирането си следва в Технологичния институт в Санкт Петербург. През 1908 г. пише стихосбирка „Отвъд сините реки“ и прави първите си прозаични опити.
През Първата световна война Толстой става военен кореспондент на „Руски ведомости“, пътува често до фронта, бил е в Англия и Франция. През този период написва серия от очерци и разкази за войната.
Събитията от Февруарската революция водят до интереса му към проблемите на руската държавност, започва да проучва историята от времето на Петър I, чете в архивните документи.
Приема Октомврийската революция враждебно. През 1918 г. емигрира в Париж, където живее до 1921 г. Следващите 2 години прекарва в Берлин. Толстой пише за живота си по това време: „Животът в емиграция беше най-трудният период от живота ми. Там разбрах какво означава да си човек, откъснат от родината... не си нужен на никого...“
През 1923 г. се връща в СССР. Пише трилогията „Ходене по мъките“. Значително постижение на А. Толстой е неговият исторически роман „Петър I“, върху който работи шестнадесет години. Тежко заболяване не му позволява да доживее до Деня на победата. Умира на в началото на 1945 г. в Москва. Той е дядо на писателката Татяна Толстая.
Издателство „Паритет“ публикува няколко негови повести „Приключенията на Разтьогин“, „Усойница“, „Мишука Налимов“, „Петлето“ и други.