Александър Сергеевич Пушкин

Александър Сергеевич ПУШКИН (1799-1837) е поет, прозаик, драматург, публицист, критик, създател на руския литературен език. Баща му принадлежал към стар благороднически род, а майка му Надежда Осиповна Пушкина, родена Ханибал, била внучка на Абрам Петрович Ханибал – „Арап Петър Велики“. През 1811 г. Пушкин постъпва в новооткрития Царскоселски лицей – привилегирована образователна институция, предназначена да обучава висши държавни служители. Тук започва да пише поезия във високата гражданска традиция. Император Александр I гони Пушкин в Бесарабия.
На 17 декември 1825 г. Пушкин научава за въстанието на декабристите и за ареста на много свои приятели. Страхувайки се от претърсвания, той унищожава автобиографичните си бележки. Новият цар Николай I връща поета от изгнание, но става негов цензор. Цензурата на царя се превърща в полицейски надзор: „Борис Годунов“ е забранен за няколко години; на поета е забранено не само да публикува, но и да чете свои произведения, които не са одобрени от царя.
В началото на 1831 г. Пушкин се жени за Наталия Гончарова. Поетът е непрекъснато наблюдаван, материалните дела на семейството се влошават, дълговете му растат. Пушкин има четири деца. В края на 1835 г. той получава разрешение да издава списание „Съвременник“. През зимата на 1836 г. врагове на Пушкин клеветят жена му, свързват нейното име с името на царя, а след това и с името на барон Дантес, който ухажва Наталия. За да защити честта си, Пушкин предизвика Дантес на дуел, който се провежда на 27 януари 1837 година. Поетът е смъртно ранен и умира два дни по-късно. Страхувайки се от демонстрации, царят нарежда тялото на Пушкин да бъде изнесено тайно от Санкт Петербург. Ковчегът бил придружен от жандармерия и от приятел на поета. Пушкин е погребан в провинция Псков, в гробището на светогорския манастир.
Издателство „Паритет“ публикува негови произведения „Капитанска дъщеря“, „Дубровски“ и много разкази.