Джек Лондон

Джек Лондон (1876-1916) е американски писател. Той е свързан с журналистиката още преди раждането си: когато майка му е била бременна, тя се скарала сериозно с баща си и този случай попаднал в пресата, при това в много украсена форма. Детството му преминава в бедност. След завършване на основното образование, започва да работи. Смътно го привлича писането, но не го осъзнава ясно, докато майка му не му показа обява за конкурс във вестник, където за най-добра история дават награда от 25 долара.
Работата като моряк, като златотърсач обогатяват журналистическите и литературните му произведения. През 1900 г. книгата „Синът на вълка“ става популярна. След две години отива да живее в бедняшки квартал, за да събере материал за книгата си „Хората на бездната“.
Джек Лондон е написал много истории, есета, които са публикувани в различни списания. Всички произведения съчетават драматичност и завладяващи истории. Той умее да комбинира забавното във вестникарската бележка с дълбочината на литературното произведение.
Автор е на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са „Морският вълк“, „Белия зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“ и др.
Разказите му са образец за кратка проза с безупречната си конструкция, а романите му често напомнят свързана поредица от разкази. „Да накладеш огън“ е може би най-известният му разказ. Той е от клондайкския му период. Други разкази от същия период са: „Златният каньон“, „Законът на живота“ и „Жажда за живот“.
Много популярни са приключенските романи „Джери Островитянина“, „Син на Слънцето“. Днес голяма част от произведенията на Джек Лондон се приемат за фантастика и фентъзи като „Звезден скитник или усмирителна риза“ и др.