ПЪРВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ – ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН (1732 г. – 1799 г.)

ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН (1732 г. – 1799 г.) e Американски генерал и политик, създател и главнокомандващ на редовната армия на колонистите в борбата за независимост в Северна Америка през 1775-1783 години.

Съдбата му отрежда да командва армия, за която пише:

„Те бяха полугладни, винаги облечени в дрипи, не получаваха заплата и преживяха всички изпитания, които човешката природа е на ръба да издържи…“

С такава войска този изкусен политик и дипломат успява да нанесе поражение на една от най-добрите армии в света и да завоюва независимостта на Съединените щати.
Джордж Вашингтон е роден на 22 февруари (11 февруари стар стил) 1732 година в Поупс Крийк, Пленшън, южно от Колониал Бийч, в окръг Уестморлънд, Вирджиния, в семейството на богат плантатор робовладелец.
Родителите му Августин Вашингтон и Мери Бол са потомци на английски преселници. Прекарва голяма част от детството си във фермата Фери в Стефърд, близо до Фредериксбърг.
В значителна степен се образова сам, като чете книги по география, военна история, селско стопанство, математика и земемерство. На 16 години участва в топографска експедиция в Западна Вирджиния, а през 1749 г. става официален топограф в окръг Кълпепър.

 

Вашингтон се отличава с невероятна физическа сила.

При ръст 190 сантиметра тежи 100 килограма. Винаги е победител в състезанията по борба, харесва ездата, лова и риболова, както и танците – не пропуска бал в окръга и се радва на голям успех сред жените. Другата му страст са картите и билярдът.

Оцелява след боледуване от вариола, но лицето му завинаги остава белязано от болестта. На 4 февруари 1752 година във Фредериксбърг е положен за франкмасон.
На 22 години Джордж Вашингтон получава бойното си кръщение – той е сред първите участници в конфликт, който по-късно се превръща в мащабна война. През 1752 година Франция започва военна окупация на Охайо, към което има претенции и Вирджиния. Вашингтон е пратеникът, който носи на французите ултиматума от Робърт Дуинидъл, губернатор на Вирджиния, но французите отказват да се изтеглят. През 1754 година Вашингтон, който вече е произведен в подполковник в Първи вирджински полк, води мисия в Охайо. Той се уволнява, но през 1755 година се включва в експедицията Брадок, която е амбициозен опит на британската армия да си възвърне Охайо. Експедицията завършва с провал в битката при Мононгахела . Вашингтон се изплъзва с бягство, а два коня са убити под него и получава четири дупки от куршуми в палтото си. В същото време показва хладнокръвие пред огъня, като организира сравнително стройно отстъпление и извежда от обкръжението всички оцелели. Във Вирджиния той е обявен за герой и няколко години ръководи Първи вирджински полк. Открито се обявява против британските репресии в американските колонии, както и срещу усилването на данъчния гнет.
 

През 1774 година Вашингтон вече е сред най-богатите хора в колониите.

Същата година е избран за делегат от Вирджиния в Първия континентален конгрес. С началото на Американската революция през 1775 година Вашингтон застава пред Континенталния конгрес в униформа на офицер от опълчението и предлага услугите си. На 15 юни конгресът го назначава за главнокомандващ на току-що сформираната Континентална армия. Вашингтон се оказва единственият политик, който може да обедини американците срещу една от най-силните армии в света. Той поема командването на Континенталната армия на 3 юли. Вашингтон успешно отблъсква британските сили от Бостън на 17 март 1776 година, като разполага артилерия на височините Дорчестър. Британската армия, водена от генерал Уилям Хоу, се оттегля до Халифакс, Канада, и армията на Вашингтон се насочва към Ню Йорк в очакване на британска офанзива. Вашингтон губи битката на Лонг Айлънд (22 август), но успява да спаси голяма част от силите си. Променливият успех на битките в Ню Джърси поставят под съмнение успеха на Американската революция. Войската на Вашингтон отстъпва по численост и бойна подготовка на редовната английска армия. Когато отстъпва в Пенсилвания, неговата деморализирана армия наброява не повече от три хиляди души. Английската тридесетхилядна армия очаква пролетта, за да приключи с американските бунтари.
 

През нощта на 25 декември 1776 година Вашингтон осъществява своята най-известна и дръзка бойна операция.

Той превежда американските сили през замръзналата река Делауеър, за да приклещи неподготвен английския гарнизон в Трентън, Ню Джърси. Там никой не очаква подобно нападение навръх Коледа. Деветстотин души са взети в плен. Вашингтон продължава настъплението с изненадваща атака срещу генерал Чарлз Корнуолис, разположил се около Принстън. По този начин той отвоюва колонията.
 

Нито една от тези победи не е решаваща, но серията успешни атаки значително повдигат духа на поддръжниците на независимостта. Желаещите да се бият стават все повече. Вашингтон си дава сметка, че е невъзможно британската армия да бъде победена в открит бой и че колкото повече се протака войната, толкова по-изтощен ще става противникът. Ясно му е и друго – докато съществува боеспособна армия, макар и губеща, могат да съществуват и отново провъзгласените Съединени американски щати. През 1777 година той прави опит да защити Филаделфия и праща част от армията си в северен Ню Йорк, за да спре английско нахлуване от Канада. През дългата зима се опитва да намери подкрепа и помощ отвсякъде, където е възможно.
 

Посланици на Америка в Европа канят опитни специалисти в помощ на Вашингтон.

 

В крайна сметка армията му успява да се съвземе от загубата и прекараната тежка зима и чрез тренировките, които прилага германският барон Фридрих фон Щойбен, значително подобрява боеспособността си. По-късно тя атакува британските военни части, които се придвижват от Филаделфия към Ню Йорк в битката при Монмаут на 28 юни 1778 година. Положението на въстаналите колонии се подобрява, след като през лятото на 1778 година Франция обявява война на Англия. Армията е въоръжена с френски субсидии, и британците вече не могат да бъдат еднолични господари в морето, защото им противостои силният френски флот. Американците са все по-доволни, след като през юни 1779 година война на Англия обявява Испания, а през декември 1780 г. и Холандия. Съединеният франко-испански флот застрашава с десант Британските острови. Испанците окупират Гибралтар и завземат остров Минорка. В тази ситуация Североамериканските колонии са все по-малка грижа на британското правителство.



През 1781 година американските сили заедно с френската пехота и флот обграждат генерал Корнуолис край Йорктаун, Вирджиния. С бърз марш Вашингтон присъединява армията си към тази офанзива, като се ползва от подкрепата на седемхилядна френска войска, както и от тридесет и шест френски кораба, чиято задача е да попречат на англичаните да получат подкрепление или да евакуират войските си. След непрекъснат натиск британските сили се предават.
 

На 19 октомври 1781 година Вашингтон приема капитулацията им.

Това е фактическият край на техните опити за потушаване на Революцията. Победата при Йорктаун е единствената, удържана от Вашингтон в решаващо сражения, но и тя се оказва достатъчна. Макар формално войната да продължава до 1783 г., след Йорктаун американската революция практически постига своите цели. На 23 декември 1783 година Вашингтон подава оставка от задълженията си на главнокомандващ на армията.
 

ПЪРВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ – ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН (1732 г. – 1799 г.)

 

Станал национален герой и получил световна известност, той е избран за първия президент на САЩ през периода 1788-1789 години, заема този пост два мандата и остава в основата на много държавни институции и традиции, запазени до днес. След оттеглянето си от президентството през март 1797 г. Вашингтон се завръща в Маунт Върнън с огромно чувство на облекчение. Следващата година е назначен за генерал-майор в армията на САЩ (Lieutenant General, по онова време най-високата степен). Това назначение е като предупреждение за Франция, войната с която по това време изглежда предстояща. Скоро Вашингтон се разболява от остър ларингит и умира в дома си на 14 декември 1799 г. на 67 години. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на една от най-силните и влиятелни държави в света, заслужава още приживе почетната титла „баща на нацията”.