ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАР (100 – 44 г. пр.н.е.)

44 Гай Юлий Цезар

Един от най-известните владетели, които са били на власт в Древен Рим: пълководец, станал известен с военните си подвизи, както и с характера си, поради което името на владетеля става нарицателно. Цезар е начело на римските армии по време на Галските войни, преди да победи своя политически съперник Помпей в гражданската война, а след това става диктатор на Рим.

  Гай Юлий Цезар е роден в знатно и заможно римско семейство. Получава многостранно домашно образование. С политическа дейност започва да се занимава едва след смъртта на диктатора Сула, споделя интересите на римския плебс.
През 73 година пр.н.е. Гай Юлий Цезар е избран за военен трибун, през 62-ра става претор, което му дава право да стане наместник на една от провинциите на Древен Рим. Скоро след това е назначен за наместник на провинция Далечна Испания. Заставайки начело на римските войски там, Цезар печели своите първи военни победи над свободолюбивите иберийски племена.
В стремежа си да достигне по-големи висоти на властта Цезар през 60 г. пр.н.е. влиза в съюз с най-влиятелните хора от онова време Гней Помпей и Марк Крас (победителя на Спартак). Съвсем скоро този съюз от трима души – първият триумвират – се превръща във фактическото правителство на Рим. Те си поделят сферите на влияние в държавното управление. Още тогава те започват да ограничават властта на сената. Цезар постига назначаване като наместник в Цизалпинска, а след това в Нарбонска Галия, с правото да набира армия и самостоятелно да води войни.
През 58-51 г. пр.н.е. Цезар провежда своите знаменити галски походи. Римляните срещат ожесточена и твърда съпротива от страна на местното население, но армията на легионерите, добре обучена, въоръжена и дисциплинирана, неизменно надделява.
По време на първия си галски поход Цезар се сблъсква с келтския народ на хелветите, с почти 100-хилядна войска, която значително превъзхожда римската. Хелветите, живеещи на юг между Майн, Некар и Алпите, решават да се преселят на юг, в Галия. След като разбира за това, Гай Юлий Цезар събира римски войски от цялата провинция, присъединява към тях опълчението на галските племена и се среща с хелветите в първа битка при река Арар (съвременна Сона). Той атакува войската на хелветите по време на преминаването им през Арар. В хода на кървавата битка, състояла се през юни 58 г. пр.н.е., римляните унищожават повече от 30 хиляди хелветски воини.
Второто сражение с хелветите се състои през юли същата година при град Бибракте . Гай Юлий Цезар има на разположение 30 хиляди легионери, 20 хиляди спомагателни галски войски и 4 хиляди галски кавалеристи. Тази битка има голямо значение, защото претърпяно поражение би означавало лична катастрофа за самия Цезар. За да лиши своите войски от възможност да отстъпят, той отнема конете на всички командири на легиони, изисквайки от тях да се бият до последно. В резултат хелветите са разгромени (загиват 130 хиляди воини и членове на техните семейства) и признават властта на Рим. Налага им се да се върнат в родината си, на изток от планината Юра, по искане на Цезар.
През същата 58 година пр.н.е. (август – септември) около съвременния град Мюлуз Цезар, начело на 36-хилядна армия, разгромява войската на германското племе секвани (свеби), предвождани от техния вожд Ариовист. Секваните нападат (провокирани за това от Цезар) по-близкия от двата римски походни лагера, но два римски легиона го отстояват. След това галският наместник съединява своите сили и разгромява неприятеля, който понася големи загуби и бяга през река Рейн.
През 57 година пр.н.е. срещу Рим се изправят белгите, обитаващи североизточна Галия. Вождовете им правят коалиция, събират племенните опълчения и тръгват към южната част на Галия. Когато разбира за техните планове, Цезар решава да изпревари противника и командвайки 60-хилядна армия (в това число 40 хиляди легионери), сам нахлува в Белгика. През пролетта на 57 г. пр.н.е. се състои сражението на римляните с белгите (75 – 100 хиляди души), командвани от Галба, крал на Суесион (съвременен град Соасон). Белгите претърпяват поражение и голяма част от техните племена се покорява на Рим.
През юли същата година Цезар се сражава с племето на нервиите. Те внезапно нападат римляните в деня, когато армията на наместника на Галия изгражда походен лагер на брега на реката Сабис (днешна Самбра, Североизточна Франция). Римските легиони не се паникьосват, успяват да заемат привичната бойна формация и след като отблъсват няколко атаки на нервиите, самите те ги нападат и побеждават. В сражението при Сабис Гай Юлий Цезар лично взима участие в ръкопашния бой, вдъхновявайки легионерите с примера си.
56 година пр.н.е. за Цезар започва с война с венетите, обитаващи Арморика (днешен полуостров Бретан, Франция). Войната се свежда до обсадата на множество малки укрепени градове на венетите. Само морската битка в залива Киберон (или, с други думи, залива Морбиан) е решаваща. Леките римски галери практически не издържат срещу тежките ветроходни кораби на венетите. Римските войници обаче намират изход: започват да прерязват такелажа на вражеските кораби със сърпове, вързани към краищата на дълги прътове.

През 55 г. пр.н.е. при Августа Треверорум (днешен Трир) се състои сражение между 50-хилядната армия на наместника на Галия и примерно 200-хилядната войска на узипетите и тенктерите, нахлули в римските владения в долината на река Маас (Мьоз). Сблъсъкът повече напомня на клане от легионерите на нестройните тълпи германци, които не само са напълно победени, но и претърпяват толкова огромни загуби, че само малцина успяват да се прехвърлят обратно през река Рейн. След победата римляните напълно заличават жените и децата на тези две германски племена.
През юли 55 г. пр.н.е. римската армия начело с Цезар се прехвърля през Рейн в района на съвременен Бон. За тази цел е построен мост, който става шедьовър на военно-инженерната техника на Древен Рим. Чрез сплашване Цезар принуждава германските племена да се закълнат във вярност на Рим. След това той се връща в Галия, като заповядва за всеки случай да унищожат след него моста.
През август 55 г. пр.н.е. Цезар начело на два легиона извършва десант на британския бряг близо до Дубрис (днешен град Дувър). На брега го чакат подготвените за битка брити, които разполагат с много бойни колесници. Десантът на легионерите се извършва под прикритието на огъня от катапултите, монтирани на корабите. След няколко тежки сражения страните сключват примирие. След половин месец римляните се връщат в Галия.
През юли 54 г. пр.н.е. Цезар извършва второ нахлуване в Британия. Този път той командва армия от 22 хиляди души (5 легиона и 2 хиляди кавалериста), които се прехвърлят през пролива Ламанш върху 800 малки плавателни съда. Малко след десанта се разразява буря, която потопява значителен брой кораби на завоевателите. В състоялата се битка римляните лесно побеждават войската на бритите, която е под командването на Касивелаун. След победата Цезар се отправя към река Темза и я пресича западно от съвременен Лондон. След неуспешен опит да завземе укрепения лагер на римския флот Касивелаун иска мир и бритите номинално се подчиняват на Рим.
През 54 – 53 г. пр.н.е. в Галия избухва антиримско въстание. Оглавява го един от племенните вождове – Амбиорикс. Недалеч от град Адуатука галите атакуват командвания от Титурий Сабин римски гарнизон по време на поход и избиват всички римляни. След това въстаниците обсаждат укрепения лагер на Квинт Цицерон, който успява да изпрати на наместника на Галия писмо с молба за помощ.
През 53 г. пр.н.е. Цезар начело на 50-хилядна римска армия обсажда град Аверикум (съвременен Бурж във Франция) – център на въстаналите гали, начело с вожд Верцингеторикс. Римляните така и не успяват да превземат Аверикум чрез щурм, галите отблъскват всички атаки. Когато обсадените свършват провизиите, войските на галите начело с Верцингеторикс тайно напускат крепостта. Само тогава легионите на Цезар успяват да нахлуят в града и да избият гарнизона му заедно с жителите.
През същата година Цезар, начело на все същата 50-хилядна армия, обсажда град Алезия, защитаван от 80-хиляди пеши и 15 хиляди конни гали под командването на Верцингеторикс. Белгите, след като събират голяма войска, решават да дойдат на помощ на обсадената Алезия, но биват разбити от римляните в сражение. Новината за разгрома на белгите дотолкова деморализира защитниците на града, че на следващия ден те капитулират. Пленения вожд на въстаналите гали изпращат в Рим, за да участва във военния триумф на пълководеца Гай Юлий Цезар, където след пет години е екзекутиран като бунтовник.
След падането на Алезия и предаването на галите на милостта на завоевателя римските завоевания в Галия (на територията на която са разположени съвременна Франция, Белгия, Нидерландия и Швейцария) приключват. Победите над галите допринасят за нарастването на популярността на Цезар в древен Рим. За своята война срещу галите Гай Юлий Цезар разказва на потомците в „Записки за Галската война“, написани от трето лице: „Положението беше тежко, а подкрепления нямаше. Тогава Цезар грабна щита от един от войниците в задните редици и се втурна напред. Той викаше центурионите по име и силно окуражаваше останалите воини, крещейки им да си проправят път напред във верига (така ще им бъде по-лесно да използват мечовете си). Неговият пример укрепи духа им и всели в тях надежда. Без оглед на опасността, всеки един от воините се опита да се покаже пред своя командир от най-добрата страна“.