УИЛЯМ ЗАВОЕВАТЕЛЯ, 1027 г. – 1087 г.

Като херцог на Нормандия Уилям Завоевателя става най-могъщият феодален владетел във Франция. През 1066 г. заема трона на Англия и променя курса на английската история. Създава силна, добре обучена войска, залог за победите му. Установява пряка васална зависимост на всички феодали от краля.
 
Уилям е незаконен син на прословутия нормандски херцог Робер I Великолепни, наричан Дявола заради жестокостта и буйния си нрав, и неговата метреса Арлет, дъщеря на буржоа от град Фалез. Произходът му естествено ще се окаже сериозна политическа пречка за него, а противниците му често го наричат Копелето.

Несъмнено Уилям наследява своя характер от баща си, който извършва многобройни набези и не се свени да граби дори в собствената си родина. Когато Уилям е едва осемгодишен, Робер умира на връщане от поклонение на Божи гроб. Преди да замине за Ерусалим, той е определил единствения си син за свой наследник. Това наследство не само, че не осигурява благосъстояние и власт на момчето, но и го поставя в много деликатно положение. В страната пламва борба за власт. Много барони уж не желаят да се подчиняват „на едно копеле“, а всъщност се стремят към херцогската титла. Амбициите на бароните се оказват по-силни от верноподаническите им чувства. Настъпва нечувана анархия, при която трима от воините на Уилям загиват от жестока смърт, а частният му учител е убит. Роднините на баща му са по-скоро негови врагове, тъй като очакват облаги от евентуалната му смърт. Само с помощта на френския крал Хенри I, формално негов господар, Уилям има щастието да оцелее. По това време той се намира при френския двор – официално за усъвършенстване на образованието си, но по-скоро, за да се предпази от насилствена смърт от кинжал или отрова.

Няколко години противниците и привържениците на Уилям водят война.

Едва през 1042-ра мирът е възстановен. По това време петнадесетгодишният Уилям е посветен в рицарско звание, а след това се включва лично в политическите събития. Междувременно през 1049 г. Уилям се договаря с един от най-влиятелните васали на френския крал, фландърския граф Балдуин V, за ръката на дъщеря му Матилда. Балдуин има нужда от съюзник срещу немския император Хайнрих III. Уилям и Матилда обаче са братовчеди и папа Лъв IX, лоялен към императора, забранява брака като кръвосмесителен.

Така или иначе женитбата между 26-годишния Уилям и 22-годишната красавица Матилда става факт през 1053 г.

в катедралата Нотр Дам (Йо) в Йо, Нормандия (днес в Сен Маритим, Франция). Херцогинята умее да смекчава ужасния нрав на жестокия си и гневлив мъж. Дарява го с четирима синове и четири (или шест) дъщери. За похода му в Британия в знак на любов тя със свои средства му подготвя кораб с разноцветни копринени платна и богата резбована украса.

Уилям започва да управлява самостоятелно и още на 19 години успешно се справя със заплахите от въстания и нашествия.

След дълга поредица от войни срещу феодалните барони в Нормандия успява да установи твърд контрол в херцогството си. През 1063 г. завладява съседната провинция Мен, а през 1064-та е признат за сюзерен на другата съседна провинция – Бретан. След тези успехи Уилям укротява амбициите си на материка, но решава да пробва силите си от другата страна на Ла Манш. От 1042 до 1066 г. крал на Англия е Едуард Изповедника. Тъй като той е бездетен, се правят всевъзможни маневри за наследяването на английския трон. От гледна точка на кръвното родство претенциите на Уилям не са особено издържани – неговият дядо е брат на майката на Едуард. През 1051 г. обаче Едуард, може би повлиян от изявените способности на Уилям, му обещава трона. През 1064 г. в ръцете на Уилям пада Харолд Годуин, най-влиятелният английски лорд, близък сътрудник на Едуард Изповедника и негов шурей. Уилям се отнася добре с Харолд, но го задържа, докато той не полага тържествена клетва, че ще подкрепи претенциите му за английския трон. Харолд не удържа на думата си – след смъртта на Едуард през 1066 г. самият той предявява претенции за трона и Уитанът (съвет от английски лордове, който често взема участие при определянето на престолонаследника), го избира за крал на Англия. Решен да разшири владенията си и вбесен от клетвопрестъпничеството на Харолд, Уилям намисля да навлезе в Англия и да наложи претенциите си със силата на оръжието. Той събира на френския бряг кораби и войска от около двадесет и пет хиляди души и в началото на август 1066 г. е готов да вдигне платна. Но експедицията се забавя с няколко седмици поради бурни северни ветрове. В това време кралят на Норвегия Харалд Хардрад се готви да нахлуе в Англия през Северно море. Харолд Годуин държи войската си в южната част на Англия, готов да се противопостави на Уилямовото нашествие. Но сега трябва да я прехвърли на север, за да посрещне норвежкото нападение. На 25 септември в битката при Стамфорд Бридж норвежкият крал е убит и войската му е прогонена. Само два дни по-късно вятърът в Ла Манш променя посоката си и Уилям много бързо прехвърля войниците си в Англия. Може би Харолд е трябвало да остави Уилям да навлезе по-навътре или поне да даде време на хората си да отпочинат добре, преди да ги хвърли в бой. Но той незабавно връща войската си на юг, за да пресрещне Уилям. Двете страни се сблъскват на 14 октомври 1066 г. в знаменитата битка при Хейстингс. В нея преимуществото отначало е на страната на англосаксонците, но конницата и стрелците на нормандския херцог обръщат развоя ѝ, а изходът ѝ става окончателно ясен, когато крал Харолд пада убит. Според най-разпространената версия, може би легендарна, последният англосаксонски крал е поразен от стрела в окото. Двамата му братя са паднали по-рано в боя, така че не остава личност от английската йерархия, която да е в състояние да набере нова войска или да оспори претенциите на Уилям за трона.

На 25 декември 1066 г. той влиза в Лондон, където е коронован като крал Уилям I.

Това е ключовият момент в събитията, които днес наричаме Норманско нашествие в Англия. То слага край на старото английско кралство. На негово място идва силната, централизирана монархия, която носи всички белези на европейската рицарска култура и феодално-васалната система на организация на държавата. Започва изграждането на онова кралство, което през следващите векове ще се превърне в могъщата Британска империя. През следващите пет години тук-там избухват бунтове, но Уилям успява да ги потуши. Той ги използва като предлог, за да конфискува всичката земя в Англия и да я обяви за своя лична собственост. След това голяма част от нея е раздадена на по-влиятелните му нормандски привърженици, които държат феодалните земи като негови васали. Резултатът от това е, че почти цялата англосаксонска аристокрация е обезземлена и заменена от нормандци. Уилям винаги е твърдял, че той е законният крал на Англия, и по време на господството си запазва повечето английски институции. Тъй като е заинтересован да получи данни за новите си владения, той заповяда да се извърши подробно преброяване на населението и имуществото. Резултатите са вписани в огромната „Книга за второто пришествие“, която е ценен източник за исторически сведения.

Какъв е резултатът от нормандското нахлуване на Острова?

Нашествениците са сравнително малочислени, но оказват огромно влияние върху неговата история. Самите нормандци произхождат от викингите, но езикът и културата им са френски. Така в резултат на нормандското нашествие в Англия се смесват френската и англосаксонската култура – нещо, което иначе не би се случило. Въпреки че говори само френски и изобщо не може да чете, новият крал създава здрава управленска система. Благодарение на силното централно управление, което Уилям създава, а приемниците му поддържат, и на военните сили, с които управлението разполага, в Англия повече няма нашествия. Обратно, тя постоянно е заета с военни операции в далечни земи и придобива повече колонии от всяка друга европейска държава. След 1066 г. някои от континенталните съседи на Уилям са разтревожени от нарастването на властта му с новото завоевание и започват да проявяват враждебност. Сред враговете му са френският крал Филип I и анжуйският граф Фулк Злонравния. През 1087 г. Уилям и крал Филип, скарвайки се заради владения, започват война. След френско нападение от гарнизона в Мант Уилям на свой ред нахлува в града. Но по време на опожаряването и плячкосването на града шейсетгодишният Уилям е тежко ранен в корема при падане от коня. Раната се оказва смъртоносна, но кралят агонизира в продължение на пет седмици, след като е пренесен до едно предградие на Руан. Уилям I Завоевателя умира в манастира „Сен Жерве“, близо до Руан, на 9 септември 1087 г. Погребан е в църквата „Св. Петър“ в Каен, Нормандия.