ПОКОРИТЕЛЯТ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ АЛАРИХ I

Първият известен крал на вестготите, прославил се с превземането и разграбването на Атина, Коринт, Аргос, Спарта и Рим. Аларих (около 370 г. – 410 г.)

В началото на III в. на историческата арена излизат германските племена готи, населяващи Причерноморието. Те водят активна търговия с Рим, но от Средна Азия идват хуните. Около 375 г. двата народа се сблъскват, германците претърпяват поражение и са принудени да отстъпят в пределите на Западната Римска империя. От този момент започва периодът, известен в историята като Велико преселение на народите. Измежду германците се откроява талантливият вожд (конунг) Аларих. Със своите воини той опустошава Рим с неговите културни ценности, събирани векове наред.

„Великият варварин“

е роден на остров Пойке , в областта на делтата на река Дунав. Баща му е благородник от рода на Балтите. По това време, спасявайки се от хуните, около един милион вестготи с разрешение на император Валент са се поселили в областта Мизия, на южния бряг на река Дунав, в територията на днешна България. През 376 г. семейството на невръстния Аларих минава Дунав и се оказва в пределите на Източната Римска империя. Римляните, допуснали близо до себе си варварите, си навличат огромни неприятности. Имперските чиновници си позволяват произвол по отношение на пришълците, и те скоро въстават.
 

Малкият Аларих навярно е знаел за тези притеснения, виждал е несправедливостта, и най-важното – през 378 г. е научил, че неговите сънародници са разбили на пух и прах римската войска близо до Адрианопол. Тогава Флавий Юлий Валент е убит, а вестготите тръгват към Константинопол – столицата на Източната Римска империя. Само отстъпката, направена на варварите във вид на по-плодородни земи в Илирия, спасява новия император Теодосий I от загуба на столицата.

След смъртта на Теодосий I Римската империя е поделена между неговите синове.

На изток в Константинопол започва да управлява Аркадий, на запад в Рим – по-младият Хонорий. Братята враждуват помежду си, а Аркадий се стреми да насъска срещу Рим вестготите. През 395 г. варварите отново вдигат въстание.

Начело на племенния съюз вече е Аларих.

За неговите лични качества говори фактът, вестготите го избират за свой крал, когато още няма и двадесет години. А още преди това той вече е военен вожд на този германски народ.

Аларих предприема поход през Тракия към Константинопол.

 

Непостигнал успех, преминава Термопилския проход в Гърция. Атина оцелява единствено с цената на огромен откуп. Аларих напредва до Пелопонес, завоюва неговите най-важни градове Коринт, Аргос и Спарта, които разрушава напълно. Тук победоносният му поход свършва.
 

Войската на вестготите обаче вече заплашва Италия.

Императорът праща срещу тях пълководеца Стилихон, също варварин по произход. Генерал Стилихон изтласква готите между планините на Фолое, на границата между Аркадия и Елис. Те с мъка успяват да се спасят. Аларих и войските му пресичат Коринтския провлак и продължават с плячката си на север към Епир. Императорът е принуден да назначи вожда на вестготите за наместник на Илирия, признавайки по този начин правото му да управлява съплеменниците си. Аларих обаче не се успокоява. През 403 г. той отново повежда войската си към Италия. Опасността е толкова голяма, че императорът е принуден да повика легиони от Британия. И отново – в сражения при Поленция и Верона – Стилихон принуждава вестготите да отстъпят, при това със съществени загуби. В Поленция римският пълководец успява да вземе в плен дори съпругата на предводителя на вестготите. Въпреки това възобновяването на нашествието е спряно едва след като на Аларих е платена голяма сума. До 408 г. страшният варварин повече не тревожи римляните. Тази година обаче той завладява Панония и Норик и понеже искането му да получи там място за заселване не е прието, се стига до чести обсади на Рим.
 

Обсадата на Рим

  Когато в резултат на дворцови интриги Стилихон е отстранен от длъжност, а после убит, вестготите се оказват пред стените на Рим. Опитът за превземане на града се проваля, но Аларих е упорит и не се отказва. През 409 г., когато обсажда Рим за втори път, му предлагат преговори. Посланиците го предупреждават, че градът има много защитници. Но вождът дръзко отсича:

„По-лесно се коси гъста трева отколкото рядка!“ И добавя, че иска да вземе всичкото злато, сребро и роби от варварски произход. „А какво ще бъде оставено на римските граждани?“, питат посланиците. – „Животът!“, отвръща кратко Аларих.

Но и този път успяват да се откупят от завоевателя. Плащат му 5 хиляди фунта злато, 30 хиляди фунта сребро, 4 хиляди копринени одежди, 3 хиляди пурпурни кожи, 3 хиляди фунта пипер. Получавайки откупа, Аларих разрешава на населението да напусне града през всички градски порти, а скоро и сам се отправя с войската си на север, в Етрурия . Към него се присъединяват и робите варвари, пуснати от римляните – около 40 000 души. През лятото на 410 г. Аларих обсажда Рим за трети път.
 

Рим е превзет благодарение на предателство.

На 24 август робите отварят Порта Салария и вражеските войски нахлуват. За първи път от основаването на Вечния град чужди воини тъпчат неговите улици, но за превземането на града има и друга версия: вследствие на обсадата настъпил ужасен глад, при вида на страдащите и гладуващи хора, жена на име Проба заповядала на своите роби една нощ да отворят градската порта. Във всеки случай резултатът е жесток и кървав. Най-варварското плячкосване на древния град продължава няколко дни; унищожени са хиляди безценни произведения на изкуството. Онова, което не може да се отнесе, бива разбивано или опожарено. Сред трофеите попада и Гала Плацидия, дъщеря на император Теодосий I и полусестра на Флавий Хонорий. Тя е отвлечена от Аларих. Рим обаче се оказа последния град, превзет от Аларих. Опитът му да премине в житницата на империята – в Картаген, Африка, е възпрепятстван от ураган в морето до Месина, който унищожава голяма част от флотата на готите.


По обратния път на север Аларих се разболява и умира през декември 410 г. близо до Козенца, Калабрия. Маститият завоевател си отива от живота едва на 34 години, без да осъществи намерението си да стъпи в Сицилия и Африка.

Неговите верни войни го погребват в река Бузенто до Козенца. Те пренасочват реката, погребват го на дъното на речното корито, след което отново връщат водата обратно в руслото ѝ. Според обичая с него са погребани и безценните му съкровища. След погребението на Аларих, робите, които участвали в ритуала са убити, така че никой никога да не открие гроба му и да наруши покоя на знаменития завоевател на Вечния град.