Какво се случи с Хайнрих Мюлер?

Хайнрих Мюлер е една от историческите фигури, чиито съдби непрекъснато стават тема за обсъждане. След като изигра важна роля в изпълнението на плановете на Адолф Хитлер, групенфюрерът от СС почина, оставяйки много мистерии. Смъртта му все още е заобиколена от воал на тайна.

 

Защото в деня на падането на Берлин той навършил 45 години. Също като Хитлер през Първата световна война отишъл доброволец на фронта, станал военен летец, бил нееднократно награждаван, а след войната постъпил на служба в баварската полиция. До идването на нацистите на власт Мюлер бил обикновен честен служител, наблюдаващ всевъзможните радикални групировки. След 1933 година разбрал откъде духа вятърът и преминал на работа в знаменитата тайна държавна полиция, сиреч Гестапо. Той бил твърде талантлив човек, тъй като бързо направил кариера, макар че в партията влязъл едва през 1939 година. През същата година станал глава на ІV управление на Имперската служба за безопасност (РСХА) на Гестапо. Именно той ръководил организацията на провокацията в Глайвице [1], която дала повод на Хитлер да нападне Полша и същевременно да разпали Втората световна война.
-----------------
[1] (сега Гливице) – град в Полша, известен с Глайвицката провокация, или операция „Консерви“, извършена на 31 август 1939 година.  Операцията била проведена от СС в рамките на още по-крупната „операция на Химлер“ и послужила като повод за нападението на Германия над Полша, поставяйки началото на Втората световна война. Бел. прев.
------------------
С какво се е занимавало Гестапо през шестте години на войната е известно на всички и е излишно да разказвам за това сега. Ще подчертая само едно: ръцете на Мюлер били изцапани с толкова кръв, колкото на никой друг от нацистката върхушка. Според някои данни по време на щурма на Берлин Мюлер се самоубил. Трупът му никога не бил намерен. Естествено, скоро тръгнали слухове, че Мюлер бил забелязан в Южна Америка. По принцип, нищо чудно в това не би имало, тъй като след войната с мълчаливото одобрение на западните съюзници действала мощната организация „ОДЕССА“, занимаваща се със спасяването на нацистките престъпници, извеждайки ги от Европа и изпращайки ги в „безопасни“ страни. Възможно е сред тях да е бил и Мюлер.
В същото време се появила и друга версия – че шефът на Гестапо бил руски шпионин.
 

Автор на версията бил най-злият враг на Мюлер, ръководителят на VІ управление на РСХА (външното разузнаване) Валтер Шеленберг. След войната той написал мемоарите си, наподобяващи повече исторически роман, и там именно разкрил „истината“ за своя вечен съперник. Оказваше се, че Мюлер е бил руски шпионин! Възникваше въпросът: защо не са го арестували? Като отговор на въпроса ми се въртеше фразата от анекдота: „Безполезно, той все едно ще се отметне“. 
Идеята на Шеленберг подхванаха на Запад, а неотдавна се разпространи и в Русия. Издават се книжки, в които сериозно се доказва, че от 1943 година Мюлер е бил агент на руското разузнаване. По принцип, шефът на Гестапо, бидейки неглупав човек, е можел да предвиди скорошния безславен край на „хилядолетния райх“ и да се опита да спаси кожата си. Но по същата причина той не би могъл да се обърне към руснаците. Престъпленията на Гестапо към Русия са били твърде големи и добре известни и дори най-ценната информация не би могла да спаси шефа на тази зловеща организация. Както не е могла да спаси един друг високопоставен гестаповец – единствения, който не според легенда, а реално решил да сътрудничи на руското разузнаване. Казвал се Хайнц Панвиц.