Законите на Чингис хан – „Великата Яса“

„Яса” е списък от деяния, разрешени или забранени в границите на империята на Чингис хан.

 

„Великата Яса” представлява речи и заповеди на Чингис хан, които той е произнасял в различни години. Едва по-късно, по времето на сина му Угедей, от тях е съставен Свещеният сборник.
Преди това повелите се разпространявали във Великата степ в стихотворна форма. Лесни за запомняне и разбираеми дори за обикновения пастир, ясите били не само лични мисли на Чингис хан, а сбити мъдрости на Степта, почерпани от общоизвестни легенди, предания и други традиции на устното творчество. „Великата Яса” като сборник от статии за опита за държавна организация явно е бил съставен след управлението на Чингис хан.
Чингис хан живял 65 години (според други сведения – 72 години) и бил дълбоко вярващ човек.
Законите на Чингис хан, изградени върху принципите на справедливостта, са пряко доказателство за това. Всеки ден, а понякога няколко пъти на ден, той се изкачвал на хълма до своята юрта и вдигал ръце към небето. Така той молел Бог да му помогне да събере предани хора около него. Законите на Чингис хан гласят, че предателите, прелюбодейците и крадците заслужават най-строго наказание. Има факти, че той заповядвал предатели да бъдат хвърлени живи в кипяща течност. Но по-късно ханът се отказал от прилагането на мъчителни наказания и дори забранил изтезанията. Обаче смъртното наказание продължило да действа. То трябвало да бъде изпълнено така, че наказаният да не се мъчи, а да умре с бърза смърт.
 

По онова време монголците били езичници.

Чингис хан създава империя, в която влизали народи не само от различна националност, но и с различно вероизповедание. Законите на Чингис хан призовавали да се вярва в един Бог, който е създал Земята и Небето, който дава живот на всички живи същества и го отнема в определения час. Така се подчертавало абсолютното единство в Бога.

Законите на Чингис хан на някои места съдържат странни правила. Например забранявало се да се прерязва гърлото на трофея, ако е предназначен за храна. Ловецът бил длъжен да залови животното, да го завърже, да разреже предницата и да извади сърцето. Според психолозите, това действие е имало повече психологическо, отколкото практическо значение. Също така с внедряването на Яса било позволено за храна да се използват вътрешностите и кръвта на животните, което преди това било забранено.

Младежите се извиквали на военна служба от 13-годишна възраст и почти целият им живот преминавал в битки. Онзи, който не искал да воюва, трябвало да работи в полза на държавата безплатно. Военните се подчинявали на строго установени правила. Военнослужещите, които не се отзовавали на призива на хана, били наказвани със смърт. Това било особено актуално за далечните части на империята.

В мирно време доспехите на военните се обслужвали от специално наети хора. След битка военните предавали всичко. Оръжието се охранявало надеждно, а други наети хора го почиствали и привеждали в ред. В мирно време на военните не се разрешавало да носят оръжие.
Чингис хан разбирал колко опасно е стотици хиляди добре подготвени и въоръжени бойци да се разхождат из безкрайните простори на неговите владения. Законите на Чингис хан накратко разглеждат и въпросите на брака и семейството.
Всеки юноша, достигайки определена възраст (обикновено 15-17 години), трябвало да си намери годеница. Но тя не трябвало да бъде роднина от първия или втория кръг.
 

Също така се разрешавало многоженството.

 

Задължения на мъжете били само ловът и военното дело.
Жените се грижели за семейното огнище, можели да търгуват по свое усмотрение и да възпитават децата. Един мъж можело да вземе за жени две сестри. Също така наложниците били смятани за съпруги. Ако наложница роди дете, то се признавало наравно с децата, родени от съпругите. Но право на наследяване имали само децата от първия брак. Наследството не се поделяло между другите деца.
Имало списък на тежките провинения, за които се налагало смъртно наказание.

Такива са например:

• прелюбодеяние;
• кражба на кон или неговата юзда;
• кражба;
• предателство към императора;
• магьосничество;
• неподчинение на военните началници.

Същевременно историците отбелязват особения подход към изпълнението на строгите закони.

 

„Справедливостта е над закона”

– Чингис хан се придържал към този подход. Той можел да помилва някого, ако обстоятелствата са го принудили да извърши престъпление, но като цяло законите се спазвали безпрекословно.

Преди управлението на Чингис хан монголците имали странна особеност – по време на буря се хвърляли във водата, тъй като много се страхували. Законите, приети от Чингис хан, им забранявали да правят това. Много по-късно, на друг континент, учените установяват, че по време на буря има по-голяма вероятност мощен електрически заряд да попадне във водата, отколкото на сушата. Но как е могъл да знае това вождът на номадски племена, който не е можел да пише и да чете?
 

В Златната орда начинът на умъртвяване на човека зависел от неговия социален статус и извършеното нарушение.

 

Членовете на семейството и близките роднини на потомци на Чингис хан можели да бъдат съдени само от семейния съвет. А простолюдието обикновено се подлагало на телесни наказания, които варирали в зависимост от правонарушението: от седем удара с пръчка до отсичане на ръката. Хората, предали служебни тайни на външни лица, можело да бъдат осъдени на бой с юмруци по ушите. И въпреки че смъртното наказание можело да бъде заменено с продаване на човека в робство или пълно конфискуване на неговото имущество, най-често провинилият се бил убиван. Можело да бъде посечен, удушен или разкъсан на части, като го завързвали за четири коня, които се втурвали на различни страни.
Друг начин бил счупването на гръбнака – той се прилагал при особено уважавани и знатни хора.
Най-разпространената екзекуция била обезглавяването, както и в много средновековни страни. При монголците за по-престижни се смятали наказанията, които не били свързани с кръвопролитие. Тъй като при тях именно кръвта се смятала за дом на душата, то според вярванията, оставайки в тялото, тя улеснявала пътя на човека към оня свят. Така бил отнет животът например на военачалника Джамуха, който бил приятел още от млади години на Чингис хан, но по-късно станал негов съперник в борбата за власт. Той бил умъртвен чрез счупване на гръбнака. Известният и уважаван сред народа шаман Кекчу, който бил наречен Теб-Тенгри (Най-небесният), получил същата безкръвна смърт заради политически интриги.
  С жителите на Древна Рус, независимо от техния социален статус, монголците постъпвали също според своите закони. Посланикът на римския папа Плано Карпини, който посещава Монголия в средата на ХІІІ век, описва така този народ: „Татарите са ниски, широкоплещести, с бръснати глави, широки скулести лица, ядат различно месо и рядка просена каша. Любимата им напитка е кумис (кобилешко мляко). Мъжете се грижат за животните, те са изключителни стрелци и ездачи. А жените се грижат за стопанството. При татарите има многоженство, всеки има по няколко жени, толкова, колкото може да издържа. Живеят в юрти, които лесно се събират и пренасят“