Ханс Кристиян Андерсен

Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е датски писател и поет. Писателят се ражда в бедно семейство. Баща му работи като обущар, а майка му – като перачка. Младият Ханс е много чувствително дете. Физическите наказания са често използвани в образователните институции от онова време и при него се поражда страх от учене. Заради това майка му го изпраща в благотворително училище, където учителите са по-внимателни.
През 1816 година бащата на Андерсен умира и той започва да работи. На четиринадесет години заминава за Копенхаген, постъпва в Кралския театър, играе поддържащи роли. Негов колега му казва, че има поетични заложби и Андерсен се заема сериозно с писане. През 1829 г. постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време издава един фарс и книга с поеми. През 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля.
В началото на 1835 г. се появява първият роман на Андерсен „Импровизатор“. Той постига истински успех и материалните му затруднения приключват. През същата година е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романите си „О. Т.“ и „Само цигулар“.
През 1872 г. пада от леглото, докато спи през нощта. Получава контузия, от която не успява да се възстанови напълно.
Андерсен не обича да бъде определян като детски писател. Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Неговите текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.