Фьодор Михайлович Достоевски

Фьодор Михайлович Достоевски (1821-1881) е най-големият класик на руската литература, забележителен мислител. Автор на шедьоврите „Идиот“, „Престъпление и наказание“, „Играчът на рулетка“, „Бесове“, „Братя Карамазови“.
Роден е в голямо благородническо семейство. През 1937 г. постъпва във Военно-инженерното училище в Санкт Петербург. През 1839 г. получава силен пристъп на епилепсия, когато научава, че баща му е убит от един от крепостните си селяни. През 1844 г. излиза „Бедни хора“ и веднага става известен. На 22 декември 1849 г. е осъден на смърт по „Делото „Петрашевски“, като в последния момент смъртното наказание е заменено с четири години заточение в каторгата в Сибир. След това е изпратен войник. През 60-те години се премества в Санкт Петербург, пише „Бележки от мъртвия дом“, „Бележки от подземието“, „Унижените и оскърбените“, „Зимни бележки за летните впечатления“. През 1864 г. брат му Михаил и съпругата му умират. Той често губи на рулетка, натрупва големи дългове. По това време написва романа „Престъпление и наказание", като пише по една глава и веднага го изпраща в редакцията на списанието. За да не загуби правата върху собствените си произведения (в полза на издателя Стеловски), Достоевски е принуден да напише романа „Играчът на рулетка“ (написва го за 21 дни), като наема стенографката Анна Сниткина, за която се жени по-късно.
Последният период от живота на Достоевски е много плодотворен. Пише романите „Бесове“ и „Юноша“, „Дневник на писателя“, разказа „Кротка“. През 1878 г. император Александър II го кани на гости и го запознава със семейството си. През последните две години от живота си създава романът „Братя Карамазови“. Умира поради рязко обостряне на емфиземна болест.
Достоевски често е определян и като един от най-значимите психолози в историята на световната литература. Написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.