Сигрид Унсет

Сигрид Унсет (1882–1949) е норвежко-датска писателка, известна с романите си за скандинавските страни през Средновековието. Родена е в Дания, но семейството ѝ се мести в Норвегия, когато е на две години. Баща ѝ е археолог, от малка я води на експедиции и тя научава много скандинавски саги и легенди. Когато е на 11 години, баща ѝ умира след боледуване. Унсет завършва курс за секретарки и започва работа на 16 години. Докато работи в офиса, пише и учи. Прави опит да издаде исторически роман, но издателството го отхвърля. Завършва друг ръкопис на кратък реалистичен роман за жена от средната класа. Така на 25 години Унсет прави своя литературен дебют с „Fru Marta Oulie“. Романът започва с изречението: „Бях невярна на съпруга си“. Това предизвика вълнение и тя се оказа класирана като обещаваща млада авторка в Норвегия. Нейните съвременни романи са истории за работещи хора, за тривиални семейни съдби, за отношенията между родители и деца. Основните ѝ теми са жените и тяхната любов. Книгите на Унсет се продават добре и след публикуването на третата си книга напуска работата в офиса. Получава писателска стипендия и се отправя на дълго пътуване из Европа.
Получава Нобелова награда за литература през 1928 година. Приема католицизма. През 1940 г бяга от Норвегия в Съединените щати заради противопоставянето си на германската окупация на Норвегия, връща се след края на войната.
Историческите романи на Сигрид разказват за герои от фолклора („Дъщерята на Гунар“, поредицата „Господарят на Хествикен“), но пише и на съвременни сюжети („Сърцето на Йени“, „Ида Елизабет“). Най-известни остават романите ѝ за Средновековието „Катерина от Сиена“, трилогията „Кристин, дъщерята на Лавранс“, „Венецът“, „Стопанка“ и „Кръстът“.
Портретът на писателката е изобразен на банкнотата от 500 крони.