Саша Чорни

Саша Чорни (истинско име Александър Михайлович Гликберг) (1880-1932) е руски поет от Сребърната епоха, писател, журналист. Става много популярен със сатиричните си фейлетони в стихотворна форма.

„Бяхме двама с името Александър. Единият беше брюнет, другият – рус. Когато още не мислех, че нещо ще излезе от моята „литература“, започнах да се подписвам с този семеен псевдоним.“ – разказва за псевдонима си Гликберг.

Чорни е роден в Одеса, в заможно еврейско семейство. Баща му е фармацевт и често пътува. Майка му, заради лошото си здраве, почти не се занимавала с петте си деца. През 1895 г. леля му го записва на пълен пансион в гимназията в Санкт Петербург. Поради слаб успех е изгонен, принуден е да проси. Житомирският чиновник К. К. Роше, който се занимава с благотворителност и обича поезията взема момчето при себе си, той оказва голямо влияние върху Александър. В местен вестник е публикувано първото произведение на Чорни „Дневникът на резоньора“. През 1905 г. се мести в Санкт Петербург, където публикува сатирични стихове. Първото му стихотворение „Глупотвини“, публикувано през 1905 г. в списание „Зрител“, веднага става известно. В него поетът открито се подиграва с властта, включително със самия цар. В резултат на това списанието е затворено и Саша Черни става най-модерният поет. Поетичният му сборник „Разни мотиви“ е забранен от цензурата. През 1906-1908 живее в Германия, където учи в Хайделбергския университет. Саша Черни активно публикува в популярното списание „Сатирикон“. Литературните критици не пестят похвали, обикновените читатели с удоволствие цитират неговите хапливи фрази. Става известен и като детски писател.
Саша Чорни се жени през 1905 г., има щастлив брак, но няма деца. Не приема болшевишката власт и емигрира. Свободно печата в списания, води литературни вечери, изпълнява свои стихове. Саша Чорни умира в Южна Франция от инфаркт.