Ръдиард Киплинг

Ръдиард Киплинг (1865–1936) е роден в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговият мироглед, преклонението му пред реда и организираността. Връща се в Индия и започва работа като журналист. Работи в Граждански и военен вестник в Лахор (Пакистан), като изготвя и седмично приложение със занимателни очерци и разкази.
Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. След пътешествие до Япония и САЩ се връща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща в Англия, където остава до смъртта си.
Първата си книга със стихове „Департаментски песни“ е издадена, когато е на 21 години. Киплинг е автор на стихосбирките „Песни от казармата“, „Седем морета“, „Пет нации“ и др. Издава и сборник с разкази „Прости разкази от планините“, романът „Угасна светлината“, „Ким“ и др.
Критикува английската колониална администрация, английското правителство и военното командване в липса на заинтересуваност към низшите чинове. Творчеството му е посветено на утвърждаването на цивилизаторската мисия на англосаксонската раса сред изостаналите народи на Изтока („Бремето на белия човек“).
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с хумор и образно просторечие. Много популярни са неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ и „Втората книга за джунглата“, приключенската екшън повест „Смелите капитани“.
Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – получава наградата на 41-годишна възраст. В Първата световна война загива единственият му син. Масонската си принадлежност изразява най-ясно в автобиографията си.