О. Хенри

O. Хенри (1862–1910) е литературен псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър, известен като майстор на късия разказ с неочакван край. Пише за живота на обикновените хора в Ню Йорк. Характерна за разказите му е употребата на сложна фабула, която в най-неочакван момент се превръща в иронично пресъздаване на обстоятелствата. Има различни версии за произхода на псевдонима му. Някои смятат, че това е името на един от пазачите в затвора, в който лежи заради обвинение за злоупотреба с паричните средства. Според други Портър взима псевдонима от обръщението „О, Хенри!“ към домашния си любимец – котарака Хенри. Американският писател Гай Девънпорт смята, че псевдонимът е дошъл от наименованието на затвора, в който Портър излежава присъда. Допълнително объркване внася и фактът, че поне един от разказите на Портър, както и по-късни биографични очерци са били подписани с „Olivier Henry“. Повечето от разказите на O. Хенри описват неговото собствено време, ранните години на XX век. Много от сюжетите се развиват в Ню Йорк и най-често разказват за живота на обикновените хора: чиновници, полицаи, келнерки. Характерен за голяма част от историите му е неочаквания край. Първият му сборник „Зелки и царе" се появява през 1904 г. Вторият е издаден 2 години по-късно и включва известните разкази „Даровете на влъхвите“ и „Мебелираната стая“. Най-известният разказ на Портър е „Вождът на червенокожите“. Приживе Портър издава 10 сборника и над 600 къси разказа. Посмъртно са публикувани още три сборника с разкази. Дали заради успеха на разказите му, които излизат в много списания и сборници, или заради напрежението, съпътстващо големия му успех, Портър се пропива. Последната година от живота му преминава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно състояние и парични проблеми.