Оскар Уайлд

Оскар Уайлд (1854–1900) е световноизвестен ирландски философ и писател. Ярък представител на драмата от късновикторианския период. Става световноизвестен с романа „Портретът на Дориан Грей“, с епиграмите и пиесите си.
Роден е в Дъблин. Той е второто дете на сър Уилям Уайлд. И двамата му родители обичат литературата: баща му пише исторически и археологически произведения, а майка му – поезия. След като завършва Оксфордския университет, се мести в Лондон. Хапливото му остроумие, безупречните му дрехи и блестящото му умение да води разговор го правят една от най-известните личности на неговото време.
Първата му книга „Стихотворения“ (1881 г.) е преиздавана пет пъти за една година. Всички разходи по публикацията се поемат от самия автор. През следващата година пътува из Америка, изнася лекции по изкуство. След това отива във Франция. Връщайки се в родината си, Оскар се жени и има деца, които го подтикват да пише приказки. Популярността му достига своя връх, статиите му се отпечатват в най-добрите издания. На 33-годишна възраст вече е написал „Престъплението на лорд Артър Севил“; „Кентървилският призрак“.
Макар да е сред най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество заради непристойно поведение. Писателят има любовна връзка с лорд Алфред Дъглас, която става публична. Осъден е на две години затвор. След излизането от затвора Уайлд заминава за Франция и живее под името Себастиан Мелмот. Пише драмата „Соломе“ през 1891 г. на френски език докато е в Париж. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които са: Колко е важно да бъдеш сериозен (1895), Идеалният мъж (1895), Жена без значение (1893). Умира в Париж на 46-годишна възраст от менингит.