Николай Лесков

Николай Семьонович Лесков (1831-1895) е руски писател, прозаик, журналист, драматург. Дълго време публикува под псевдонима Стебницки. В прозата на Лесков има мотиви от църковната литература, но и приключенски сюжети. Той отдава голямо значение на нюансите, достоверноста и избягва да прави недвусмислени оценки. Склонността на Лесков към неочакван завършек се проявява в коледните му истории и анекдоти.
Николай Семьонович е роден в село Горохово, Орловска провинция, в семейството на следовател и дъщеря на обеднял благородник. Те имат пет деца. Николай е най-голямото дете. На 10-годишна възраст Лесков постъпва в Орловската гимназия. Бъдещият писател не е прилежен в учението – за 5 години завършва само 2 класа. През 1847 г. Лесков с помощта на приятели на баща си започва работа като чиновник в Орловския наказателен съд. През 1857 г. напуска службата и постъпва на работа в голямата компания на чичо си англичанин, по чиито дела за три години пътува много из Русия.
Започва да пише сравнително късно – на около тридесет години, като отпечатва няколко бележки във вестници и списания. През 1862 г. Лесков става редовен сътрудник на вестник „Северна пчела“. Работейки като кореспондент, той посещава Западна Украйна, Чехия, Полша. Животът на западните славянски народи му е близък и той се задълбочава в изучаването на тяхната култура и бит. През 1863 г. Лесков се завръща в Русия.
Автор е на известни романи, новели и разкази като „Омагьосаният скитник“, „Лейди Макбет от Мценски окръг“, „Теми за детството“, „Левичар“ и други. Лев Толстой го определя като „най-руския писател“, Антон Чехов и Иван Тургенев го смятат за свой учител.
През последните пет години от живота си страда от пристъпи на астма, от които по-късно умира. Писателят е погребан на гробището Волковски в Санкт Петербург.