Максим Горки

Максим Горки, литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868 - 1936), е руски писател, основоположник на социалистическия реализъм.
На деветгодишна възраст остава сирак и единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Неуспешен опит за постъпване в Казанския университет, смъртта на баба му, несподелена любов, размирици и бедност го водят до опит за самоубийство на 25 декември 1887 г. През този първи период (от 1892 до 1902 г.) създава образи на герои, които не намират място в живота. Героите му са скитници, проститутки, крадци. Разказите „Челкаш“, „Веднъж през есента“, „На салове“, „Съпрузите Орлови“; романите „Тома Гордеев“ и „Трима“; пиесите „Буржоа“ и „На дъното“ са характерни за творчеството му от това време.
Вторият период (1902-1913) е белязан от тясно сътрудничество с революционни организации. Пиесите „Летни жители“ и „Врагове“, романа „Майка“. През 1905 г. Горки предприема пътуване до САЩ, като основно живее на остров Капри.
През третия период на творчеството му (от 1913 до смъртта му) Горки публикува поредица от автобиографични произведения „Детство“, „За хората“, „Моят университет“ и „Бележки от дневника. Спомени“. Грандиозният (недовършен) епичен роман „Животът на Клим Самгин“ и многобройни статии. Критиките му за съветската действителност постоянно дразнят болшевиките и Ленин му оказва огромен натиск да напусне страната. Сталин прави опит да привлече Горки обратно по повод 60-годишнината на писателя. Горки се връща в Съветския съюз. Неговото пристигане е съпроводено с празненства и той попада в средата на висшите болшевики. Има версия, че е бил отровен, когато Сталин подготвя процеси, на които много стари приятели на Горки трябва да станат обвиняеми.