Луи Бусенар

Луи Анри Бусенар (1847-1910) е френски журналист и писател на приключенски романи, научна фантастика, пътеписи и детска литература. Той е неуморен пътешественик. Роден е в Ескрен (департамент Лоара, Франция). Учи либерални изкуства, след това следва в медицинския факултет на Сорбоната.
През лятото на 1870 г. започва Френско-пруската война и Бусенар е мобилизиран. Той служи като полкови лекар, в битката при Шампини е ранен. След войната известно време продължава медицинското си образование, но скоро прекъсва и се насочва към журналистиката и литературата.
През 1875 г. вестник „Фигаро“ публикува първия му разказ „Лов в Австралия“. През следващите години работи като колумнист, репортер и хроникьор в различни вестници. През 1878 г. започва да пише за седмичника „Журнал за пътувания и приключения по суша и море“, чийто водещ автор остава до края на живота си. В него са публикувани неговите екшън приключенски романи. Успехът идва с романа „Черната стрела“ от поредицата „Околосветското пътешествие на едно хлапе от Париж“. Той пътува до Френска Гвиана, Мароко, Сиера Леоне и на други места, където изучава местния живот и фолклор.
Започва да публикува екшън романи – „Крадците на диаманти“, „Синият човек“, „Без стотинка в джобовете му“, „Капитан Луда глава“.
През 1880 г. Луи Бусенар е изпратен от Министерството на образование във Френска Гвиана, за да провери състоянието на медицинските грижи. В резултат на това пътуване излиза един от най-добрите романи на писателя „Робинзоните от Гвиана“. През следващите години Бусенар посещава Африка (Мароко, Сиера Леоне), Америка, Австралия.
Пише научно-фантастични романи – „Тайната на докторския синтез“ (1888), „Десет хиляди години в леден блок“ (1889). Според завещанието му всичките му ръкописи са изгорени.