Леонид Андреев

Леонид Николаевич Андреев (1871–1919) е руски писател, белетрист и драматург. Един от най-ярките представители на Сребърния век в руската литература, основател на руския експресионизъм. Ранните му творби са реалистични и поставят социални проблеми. Късното му творчество е песимистично.
Роден е в Орел, в заможно семейство на геодезист. Той е първото от шестте деца. Като младеж се увлича по философията на Ницше и Шопенхауер и има критичен поглед към света. Завършва класическата гимназия в Орел. След това постъпва в Юридическия отдел на Санктпетербургския университет. Баща му умира и той трябва да се грижи за семейството си. По това време злоупотребява с алкохол и дори гладува. Лишен е от студентски права за неплатени такси, записва се в Юридическия факултет на Московския университет. Започва да пише първите си стихотворения и разкази. Но никой не иска да ги отпечатва. „Баргамот и Гараска“ е първият отпечатан разказ във вестник „Куриер“ (1898). Истинският успех идва след историята „Имало едно време“ (1901). През 1902 г. започва да работи като журналист. Когато започва Първата руска революция, Андреев участва активно в обществения живот. Той отива в затвора, но скоро е освободен под гаранция.
През 1904 г. е написва емблематичната си творба „Червен смях“: тя разкрива ужасите на Руско-японската война. Започва да пише пиеси, които са успешно поставяни. През ноември 1905 г. той и семейството му се местят в Германия. Съпругата му умира при раждане. Вторият син на Андреев – Даниел, по-късно също става писател. През 1908 г. Революцията през октомври 1917 г. не радва Андреев. Последните произведения на писателя са пропити с песимизъм и омраза към болшевишките власти. Андреев умира от сърдечна болест. Погребан е в Санкт Петербург.