Константин Рокосовский

Константин Константинович Рокосовски (1897-1968) е съветски и полски военачалник от Втората световна война и политик – вицепремиер (1952–1956) и министър на отбраната (1949–1956) на Полша, депутат.
Роден във Варшава, баща му е поляк, железопътен инспектор в Русия, а майка му е беларуска, учителка. След смъртта на родителите си Константин е принуден да напусне обучението си и да си изкарва прехраната сам: работи като помощник сладкар, каменоделец.
С избухването на Първата световна война става доброволец в кавалерийския полк на руската армия, след 1917 г. преминава в Червената армия, присъединява се към болшевишката партия. През 1937 г. е обвинен във връзки с японското и полското разузнаване и е арестуван. Повече от две години го разследват, през 1940 г. Рокосовски е освободен. През 1941 г. участва в битката край Москва, през март 1942 г. е тежко ранен.
След победата при Курската дъга следва една от най-важните операции в историята на Втората световна война „Багратион“, която води до освобождението на Беларус. На 29 юни 1944 г. генералът от армията Рокосовски е награден с Диамантената звезда на Маршал на Съветския съюз, а на 30 юли – с Първата звезда на Герой на Съветския съюз.
След войната Рокосовски е министър на националната отбрана на Полша (1949-1956). Удостоен е с военното звание маршал на Полша. Той твърди: „Аз съм най-нещастният маршал на Съветския съюз. В Русия ме смятаха за поляк, а в Полша за руснак. Трябваше да превзема Берлин, аз бях най-близо. Но Сталин се обади и каза: „Жуков ще превземе Берлин“. Последните години от живота си той е заместник-министър на отбраната на СССР, а след това е в групата на генералните инспектори. Рокосовски умира от рак, урната с пепелта е погребана в стената на Кремъл. Пише мемоари, спомени и автобиография.