Иван Бунин

Иван Алексеевич Бунин (1870-1953) е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература (1933), академик на Санкт Петербургската академия на науките. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Творбите му са преведени на много езици.
Бунин е роден във Воронеж и прекарва детството си в имението на своите родители в Орловска губерния. Родословието на Иван Бунин се корени в старо благородническо семейство. Гербът на семейство Бунин получи почетно място сред най-известните благородници в Русия. Учи в Елецката гимназия, но не успява да я завърши, връща се у дома. Получава по-нататъшно образование от големия си брат Юлий, който завършва университета с отличие. Брат му го насърчава да чете руските класици и да пише.
Първите стихотворения на поета са публикувани през 1888 година. На следващата година се премества в Орел и става коректор в местен вестник. Издава първата си книга „Стихотворения“. Бунин става известен. Следват сборниците „Под открито небе“, „Листопад“. Излизат разказите на писателя „Антоновски ябълки“, „Борове“.
По време на революционните събития от 1917 г. Бунин е в Москва. Той смята революцията за крах за страната си. Този възглед е разкрит в дневниците му „Проклетите дни“. Той напуска Русия с последния френски кораб през 1919 и се заселва в Грас, Франция. В емиграция пише най-добрите си произведения: „Митина любов“, „Слънчев удар“, романът „Животът на Арсениев“, за който получава Нобелова награда.
Преди смъртта си писателят често боледува, но не спира да работи и да твори. Умира в Париж, погребан е в гробището Сент-Женевиев-де-Буа.