Евгений Замятин

Евгений ЗАМЯТИН (1884–1937) е руски писател. След като завършва гимназия със златен медал, през 1902 г. постъпва в Санкт Петербургския политехнически институт към Корабостроителния факултет. През лятото Замятин е на практика и посещава Севастопол, Нижни Новгород, Одеса, заводите „Кама“, плава с параход до Константинопол, Смирна, Бейрут, Порт Саид, Яфа, Александрия, Йерусалим. Завръщайки се в Санкт Петербург, той участва в революционната дейност на болшевиките, арестуван е и прекарва няколко месеца в изолация. През 1916 г. Замятин е изпратен в Англия, за да участва в изграждането на руски ледоразбивачи. Той е един от основните дизайнери на ледоразбивача „Свети Александър Невски“. Английските впечатления са в основата както на многобройни есета, така и на новелите „Островитяните“ (1917) и „Ловецът на човеци“ (1921). Замятин определя прозата си като неореализъм.
През 1917 г. Замятин се завръща в Петроград. Преподава в института, работи в различни списания. Наблюденията върху тоталитарното общество са художествено въплътени във фантастичния антиутопичен роман „Ние“. Романът „Ние“ става първият в поредица от европейски антиутопични романи – „Красивият нов свят“ на О. Хъксли, „Ферма за животни“ и „1984“ на Дж. Оруел, „451 градуса по Фаренхайт“ на Р. Бредбъри и др. През 1924 г. текстът е преведен на английски и публикуван в Ню Йорк. Романът е подложен на идеологически разгром от съветските критици. На Звмятин му е забранено да публикува и през 1931 г. той се обръща с писмо до Сталин, в което иска разрешение да замине в чужбина. През 1932 г. заминава в чужбина и през 1937 г. умира в Париж. Замятин е автор на почти четиридесет фантастични антиутопични истории, сюжетите на които са случки от живота.