Дмитрий Мамин-Сибиряк

Дмитрий Наркисович Мамин-Сибиряк (1852-1912 г.) е руски писател, автор на романи, повести, разкази, очерци, посветени на живота на населението в Сибир и Урал – оттук идва и творческия му псевдоним Сибиряк.
Роден е в село Висим, Пермска губерния. Баща му е свещеник, първоначално преподава на сина си у дома, но след това го изпраща в училище. През 1866 г. Дмитрий постъпва в духовното училище в Екатеринбург, където учи две години, продължава в Пермската духовна семинария, но не завършва пълния курс. Постъпва във ветеринарното отделение на Петербургската медико-хирургическа академия. Без да завърши академията, се прехвърля в Юридическия факултет на Санктпетербургския университет. След година обучение е принуден да напусне университета поради материални затруднения и рязко влошаване на здравето – развива туберкулоза.
В студентските си години Мамин започва да пише репортажи за вестници. Негови разкази са отпечатани през 1872 г. Първите си стъпки в литературата, бедността и студентските си години Мамин описва в автобиографичния си роман „Чертите от живота на Пепко“. През лятото на 1877 г. Мамин-Сибиряк се завръща в Урал, но след смъртта на баща си завежда семейството си в Екатеринбург, за да могат по-малките му братя и сестри да получат образование. Там той среща Мария Алексеева, за която се жени.
Дмитрий Мамин-Сибиряк предприема пътуване до Урал. Изучава творчеството, историята и особеностите на местното население. Започва да публикува резултатите от изследванията си във вестник „Руски ведомости“. Започва да печата сборници с разкази и романи. Пише много за деца. За дъщеря си написва „Приказките на Аленушка“, които имат голяма популярност, понеже са пълни с оптимизъм и силна вяра в доброто.
В края на 1912 г. писателят умира в Санкт Петербург.