Джон Дъглас

Ние, профайлърите, изучаваме поведението на хищниците и съставяме техните психологически портрети (подразбиращи промяна на навиците, външния вид, характера на социалните връзки, историята на живота, детството и т.н.), така имаме възможност да разработим ефективна тактика за тяхното залавяне и разобличаване. Ние се стремим да опознаем хищника, за да разположим капаните там където трябва. Но не само полицията прави психологически портрети. Когато излизат на лов, хищниците също анализират всички, които попадат пред очите им. Те умеят да си избират жертвата, знаят как да проникнат в съзнанието на другия и да получат възможност да утолят страстите си чрез него. Престъпникът играе игра и за него в живота няма нищо по-важно от тази игра. Ако искаме да го спрем, ние трябва да играем тази игра също толкова сериозно. Всеки, който не иска да стане жертва на хищника, трябва да приема сериозно тази игра. Защото всеки от нас е потенциална жертва на чудовището, обсебено от манията да подчинява, измъчва, насилва и убива, но и всеки е в състояние да направи нещо, за да не попадне в лапите на подобно чудовище, всеки може да води война против него.