Вячеслав Шишков

Вячеслав Яковлевич Шишков (1873-1945) е руски и съветски писател, инженер. Роден в град Бежецк, провинция Твер, в търговско семейство. На осемнадесет години завършва Вишневолоцкото техническо строително училище, което има добра репутация. През 1890 г. е изпратен на двугодишна строителна практика в Новгородска губерния, където участва в изграждането на каменния язовир Березай.
В продължение на двадесет и една години живее в Сибир, работи в управлението на железниците в Томск, като прави дълги експедиции из сибирските реки, а впечатленията си по-късно ще опише в своите творби. Първата му публикация е символичната приказка „Кедр“ (1908 г.) във вестник „Сибирски живот“ (Томск). В периодичния печат са публикувани много негови пътеписи и разкази.
През 1913 г. започва активна литературна дейност (разказите „Помолени“, „Скоро съд“, „Краля“). През 1915 г. се премества в Петроград, където се сближава с М. Горки и с негово съдействие излиза първият му сборник с разкази „Сибирска приказка“.
Шишков приветства Октомврийската революция от 1917 г. Напуска службата си и започва да се занимава само с писане. Издава цикъл от есета, разкази, новели и романа „Ватага“ (1923). През 1933 г. излиза романът „Угрюм-река“, който го нарежда сред най-четените писатели в Русия. Шишков е добър разказвач, реалист, използва алегория и символика, познава различни райони в Сибир и има интерес към народния език.
В продължение на седем години работи върху историческия епос „Емелян Пугачов“. В годините на Втората световна война Шишков е бил в обсадения Ленинград, пише статии за фронтови вестници, публикува първия том на романа Емелян Пугачов, който остава недовършен. Вячеслав Шишков умира малко преди Деня на победата през 1945 г. в Москва.