Всеволод Гаршин

Всеволод Михайлович Гаршин (1855–1888 г.) е изключителен руски прозаик. Произхожда от старинен дворянски род. Като петгодишно дете преживя семейна драма. Майка му се влюбва във възпитателя на по-големите деца П. Завадски, организатор на тайно политическо общество. Бащата му се оплаква в полицията, Завадски бил арестуван и заточен в Петрозаводск. Майката заминава със Завадски. Детето става обект на остър спор между родителите. В резултат на това Всеволод получава хронично нервно заболяване.
До 1864 г. Всеволод живееше с баща си, след което майка му го записва в гимназията в Санкт Петербург. През 1874 г. записва Минно-геоложкия институт. Но литературата и изкуството го интересуват повече от науката. Започва да пише. През 1877 г. Русия обявява война на Турция и той постъпва като доброволец в действащата руска армия на Балканския полуостров. Участва в бойни действия, ранен е в крака и е върнат за лечение в Русия. Повишен е в офицер, но той подава оставка и се отдава на литературна дейност. Гаршин бързо става известен. Автор е на разкази и очерци, публикувани в руския печат и посветени на войната: „Четири дни“, „Аясларское дело“, „Из воспоминаний рядового Иванова“, „Люди и война“ и др. След войната е секретар на Конгреса на руските железни пътища. Член на Обществото на любителите на руското слово. Защитник и застъпник на българската национална кауза. В село Светлен има негов паметник. Улица в София в квартал Княжево е наречена „Всеволод Гаршин“.
В началото на 80-те години психичното здраве на писателя се влошава. Той прекарва две години в Харковската психиатрична болница. През 1883 г. се жени. Тези години Гаршин смята за най-щастливите в живота си. Той пише най-добрата история – „Червеното цвете“. През 1887 г. излиза последното произведение – детската приказка „Пътешественикът жаба“. След поредното изостряне на заболяването му умира в Санкт Петербург на 33 години.