Викентий Вересаев

Викентий Викентиевич Вересаев (псевдоним; истинско фамилно име Смидович) (1867-1945) е руски, съветски писател, преводач, литературен критик. Лауреат на Пушкинската награда (1919 г., последно връчване) и Сталинската награда (1943 г.).
Роден в град Туле в семейството на лекар. Завършва класическата гимназия и постъпва в Историко-филологическия факултет на Санкт Петербургския университет (завършва през 1888 г.).
През 1894 г. завършва Медицинския факултет на Дорпския университет и започва медицинска дейност в Тула. Скоро се премества в Санкт Петербург, а през 1903 г. се установява в Москва. В годините на разочарования и песимизъм се присъединява към литературния кръг на легалните марксисти, влиза в литературния кръг „Сряда“ и сътрудничи на списания: „Нова дума“, „Начало“, „Живот“. През 1904 г., по време на Руско-японската война, той е призован като военен лекар и отива в далечна Манджурия.
През 1910 г. предприема пътуване до Гърция, което поражда интереса му към древногръцката литература. След революцията живее в Крим.
През 1928-1929 г. писателят публикува 12 тома пълни събрани съчинения и преводи. Десетият том включва преводи от древногръцки на елински поети (с изключение на Омир), включително „Трудове и дни“ и „Теогония“ на Хезиод, по-късно многократно препечатвани. От 1937 до 1941 г. Вересаев превежда „Илиада“ и „Одисея“, но те са публикувани за първи път посмъртно – съответно през 1949 и 1953 година.
Вересаев е писател реалист. Особено важна в творчеството му е истинността в изобразяването на лицата и средата, както и любов към всички, които търсят решения на „вечните въпроси“ от позицията на истината и любовта. Героите му са представени главно в търсенето на достоен живот.