Бърнард Шоу

Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) е ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925) „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“. Един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки. Вторият (след Шекспир) по популярност драматург в английския театър. Един от двамата в историята на човечеството (вторият е Боб Дилън), удостоени с Нобелова награда и с „Оскар“ през 1939 г. за сценария на филма „Пигмалион“, който е екранизация на едноименната му комедия.
Шоу нарича училището „най-вреден етап“ от образованието си, често критикува образователната система и физическите наказания в училищата.
Семейството му няма средства да го изпрати в университет. Започва работа на 15 години в агенция за недвижими имоти, като събира наеми, води счетоводни книги.
През 1876 г. Шоу се мести в Лондон. Сътрудничи на редица литературни издания, води рубрики „Музикална критика“ и „Театрален живот“.
Кариерата си на драматург започва с пиесата „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“, в който са „Обичаният мъж“ и „Професията на госпожа Уорън.
Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Героят и войникът“ – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида“, „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“. Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“, „Цезар и Клеопатра“ и „Промяната у капитан Брасбоунд“. По това време създава и „Майор Барбара“, „Пигмалион“ и др.
Шоу пише и пиеси в едно действие на злободневни теми. Известен е с острия си език, критик на викторианското общество и защитник на правата на жените. Бърнард Шоу е поддържал сталинизма. Смята, че сведенията за глада в СССР са фалшива новина.