Знаменит завоевател и авантюрист, смятан от историците за последния велик викингски крал и прославен в сагите като „разорителя на българите“.
 
Харалд Хардрад (Суровия)
Харалд Хардрад (Суровия)
Още приживе норвежкият конунг (крал) получава прозвището Суровия. Друг негов, не по-малко подходящ прякор е Страшния. Краят на властването му е и край на мащабните грабителски походи на викингите в Европа – морските разбойници от Скандинавия се превръщат в търговци-мореплаватели.


Харалд Сигурдсон, останал по-известен като Хардрад, е роден през 1015 г. Той е син на Сигурд Сир, норвежки конунг от потеклото на първия норвежки крал Харал Прекраснокосия, най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II и вижда бъдещето си единствено на военното поприще. Терзае го ненаситна жажда за военна плячка, за викингска слава и власт на скандинавски монарх. Още като дете се отличава с войствен нрав. Едва петнадесетгодишен участва в битката при Стикластадир срещу Кнут Велики, в която полубрат му Свети Олаф II, опитвайки си да си върне бащиния престол, загива. Самият Хардрад е ранен, един от верните викинги го укрива в къщата на бонд (селянин) и така му спасява живота.

Младият викинг е принуден да бяга от родината си. Извън нейните граници той събира военен отряд и през 1031 г. се прехвърля в на служба при великия княз на Киевска Рус Ярослав I Мъдри. Същата година участва в поход във владенията на полския крал. С това кратката му служба в Рус свършва. Младежът се е влюбил в княжеската дъщеря Елизавета, но един наемник, макар и с кралска кръв, няма право да поиска ръката ѝ.
 

Няколко години по-късно Харалд се премества с дружината си от Киев в Константинопол, столицата на Византийската империя.


Там постъпва в редиците на императорската варяжка гвардия, най-привилегированата част от армията на Византия.

Благодарение на бойните си качества и умението да ръководи хората Харалд става командир на отряд от 500 воини. По императорската воля воюва много – на българска земя и в Мала Азия, в Палестина и на остров Сицилия, в Кавказ и островите на Егейско море. С отряда си участва в потушаването на честите бунтове във византийските провинции.

През 1040-1042 г. на него е възложена „разправата“ с въстанието на Петър Делян – сина на цар Гавраил-Радомир и внук на цар Самул, който прави опит да отхвърли византийската власт и да възстанови българската държава. С това кариерата на Харалд Хардрад във Византия приключва. Той се отправя към Киев, където сбъдва отдавнашната си мечта – жени се за любимата си Елисавета Ярославна.
 

Връща се в родината си чак през 1045 г. и основава днешната ѝ столица Осло.


Връща се не сам, а с проверената си и вярна дружина от викинги наемници. И със значителни финансови средства. Принуждава своя племенник, крал на Норвегия и Дания Магнус I, „да поделят властта“. А след загадъчната смърт на своя роднина през 1047-а Харалд Страшния става норвежки конунг, тоест крал.

Обвеяният с бойна слава конунг, за когото по бреговете на фиордите се трупат саги, веднага се показва като суров управник. Той слага край на волностите на феодалите – хьовдингите и потушава въстанията на бондите, нежелаещи да му плащат тежки данъци. Харалд посвещава шестнадесет години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свен II Естридсен. През 1047 г. по време на битка с датчаните крал Магнус I е убит и Харалд Хардрад става самостоятелен владетел на Норвегия.


През 1049-а норвежците превземат, разграбват и опожаряват главния търговски град на Дания – Хедебю.


Сблъсъците с Дания са прекратени едва през 1062 г., когато Харалд и Свен взаимно се признават за крале на двете държави.
 


На 9 август с.г. близо до устието на река Ниси се разиграва чутовно морско сражиние. Норвежките мореплаватели превъзхождат своя противник в лицето на вчерашните викинги – датчаните. Тяхната победа е блестяща – датският военен флот е напълно унищожен. Корабите са или потопени, или взети на абордаж като почетни трофеи на победителите. Датският монарх крал Свен II се спасява с бягство на остров Зеландия. Той повече не успява да събере голяма войска. Норвежкият крал не се обявява за господар на Дания, скоро се помирява с беглеца Свен II и сключва с него мир.

Норвежците се връщат от този поход с богата плячка и окичени с воинска слава.

През 1066 г. Харалд предявява претенции към трона на Англия.


Към това го подтиква графът на Нортумбрия Тостиг (роден по-малък брат на английския крал Харолд Късия) – с негова помощ той дебаркира в североизточната част на страната. Експедицията на Мъгливия Албион започва успешно, но всички планове на двамата предводители изведнъж рухват. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж. Там Харалд и Тостиг падат убити. Няколко седмици по-късно – на 14 октомври 1066 г., Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс, и Англия е завладяна от норманите. Конунг Харалд III Хардрад загива като истински викинг, улучен от стрела в гърлото на бойното поле, сражавайки се в първите редици на своята войска като обикновен воин.

За Харалд ІІІ и други велики герои може да прочетете в книгата на издателство „Паритет“ „Велики пълководци. 40 завладяващи истории за победи и завоевания“, автор Анна Покровская.