Лейди Даяна е една от най-забележителните жени на XX век. Тя наистина става това, което е казвала, че ще стане – „кралица на хорските сърца“. С името на принцеса Даяна се свързва понятието „благотворителност“. Нейната вродена доброта и отзивчивост, както и умението ѝ да изслушва ѝ позволяват да прави чудеса.
Бъдещата принцеса на Уелс Даяна (Даяна Франсис Спенсър) е родена на 1 юли 1961 г. в имението Сандингъм, графство Норфолк. Въпреки привидната ѝ скромност, сложният характер на Даяна се проявява още през детските ѝ години. Според спомените на една от бавачките ѝ тя е била много упорито дете и всяка молба към нея се е превръщала в противопоставяне на характери. Даяна учи в частното училище Силфолд в Норфолк. На девет години е преместена в училището Ридълсуортс, където любими нейни предмети стават плуването и танците. Със съзряването в нея се формират младежки максимализъм и бунтарски дух, но истинската отличителна черта през преходната ѝ възраст става честата смяна на настроението – от бурна, неудържима радост, до пълна депресия. Тази смяна на емоциите ще я съпровождат през целия ѝ живот.
По-късно баща ѝ купува апартамент в Лондон, където тя живее с приятелките си. Тогава Даяна е на осемнадесет и води напълно самостоятелен живот. За да се издържа, работи като възпитателка в детската градина „Млада Англия“, припечелва от чистене на жилища и като бавачка. Сред приятелите си има доста поклонници, един от които дори ѝ предлага ръката и сърцето си, но Даяна чака истинския принц...
С принц Чарлз Даяна се среща за първи път през 1977 г. Като най-голям син на кралица Елизабет ІІ, той е наследник на британската корона. През 1970 г. Чарлз завършва университета в Кембридж, получава диплома „бакалавър по изкуствата“, а през 1975 г. завършва и магистърска степен. По онова време той се среща с по-голямата сестра на Даяна Сара Спенсър. Принцът е поканен на лов , а след това на обяд и бал в Елторп. Като научава, че сред останалите гости в Елторп ще бъде и самият принц на Уелс, Даяна моли да я пуснат за уикенда. На тази първа среща Чарлз, според спомените му, е бил покорен от наивността и непосредствеността на Даяна. Тя е весела и жизнерадостна. А принцът изненадва поклонницата си със своята тъга. От този миг Даяна Спенсър мечтае да се омъжи именно за Чарлз.
Двамата се срещат отново през 1980 г. Този път тя прави всичко възможно принцът да я забележи. Но той вече я е забелязал и най-важното, с което го е пленила, е нейното добро сърце и състрадателност. Осведомена за ужасната смърт през 1979 г. на лорд Маунтбетън, кръстника на Чарлз, и за дълбоката покруса на принца, Даяна решава да му пише:
„Изглеждахте много тъжен на погребението на лорд Маунтбетън... Когато ви гледах, сърцето ми се късаше. Не е справедливо да сте толкова самотен. Трябва да има някой, който да се грижи за вас.“ В отговор, той споделя: „Направо ми е чудно, че тя толкова точно почувства смазващата ме самота и потребността ми от някой, който да не е равнодушен към мен.“
Много скоро Чарлз ще съобщи, че е срещнал момичето, за което е готов да се ожени.
На 24 февруари 1981 г. годежът на принца на Уелс Чарлз и лейди Даяна Спенсър е официално обявен.
Дългоочакваната сватба е на 29 юли 1981 г. Хората заемат „зрителските места“ още от предната вечер. Повече от половин милион души изпращат сватбения кортеж от двореца до катедралата. А броят на хората, вперили поглед в телевизорите по време на прякото предаване на церемонията е неизброим... Това наистина е сватбата на века.
Сутринта от Бъкингамския дворец потеглят колесниците с Елизабет ІІ, нейния съпруг херцог Филип Единбургски и другите членове на кралската фамилия. Следва ги младоженецът, придружаван от по-малкия си брат принц Ендрю. След около половин час се явява булката (предната вечер Даяна е прекарала в Кларънс хаус, дома на кралицата майка). Даяна се явява с разкошната си рокля, лицето ѝ е покрито със снежно-бял воал, а на главата ѝ сияе фамилната диамантена диадема. Възторжените възгласи на тълпата не спират нито за миг. Булката се качва в Стъклената карета заедно с баща си, осмия граф Спенсър, и потегля към катедралата „Сент Пол“. Младоженецът вече я чака пред олтара. По-късно Даяна ще опише чувствата си така: „Помня, че бях толкова влюбена в съпруга си, че не можех да сваля поглед от него...
Живот в името на другите
Мнозина отбелязват следната особеност на принцеса Даяна: „Сред тълпата от хора, обърнати към нея, тя можеше безпогрешно да определи кой най-много се нуждае от помощта ѝ.“ Без да има възможност да промени собствения си живот, Даяна може да промени към по-добро живота на другите. И го прави активно. „Винаги съм била, съм и ще бъда хуманитарна личност, искам да помагам на хората с каквото мога. Това е... Светът все повече страда от липса на човеколюбие и съчувствие... И някой трябва да дойде тук, да обича хората и да им го каже.“
Освен стремежът ѝ да помага на хората и искреният ентусиазъм, с който се отнася към благотворителността, Даяна притежава невероятно умение да внушава спокойствие. Краткият разговор с някой болен, нейното докосване или усмивка са достатъчни, за да се почувства той по-добре. Това наистина е истинска дарба! Тя не познава погнусата, може да докосне дори прокажен. Журналистите отбелязват: „Отлично осведомена за всички ужаси на проказата, Даяна без никакво колебание хвана за ръка едно малко момиченце. Стискаше изкривените и обезобразени от болестта пръсти на пациентите, докосваше кървавите превръзки на старците и галеше ръцете на жените!“ С помощта на Даяна се откриват стотици хосписи, тя отделя много време на центровете за лечение на различни зависимости.
„Нищо не ме е правело по-щастлива от това да се опитвам да помагам на най-уязвимите хора в обществото. Това е цел и съществена част от моя живот, съдба. Който бедства, може да ми се обади. И аз ще дойда, независимо къде.”
Освен организациите, свързани с помощта за болните и нуждаещите се, Даяна покровителства и Английския национален балет. Тя изпитва дългогодишна любов към това изкуство. Принцесата на Уелс от малка обича танците, а като дете се занимава с балет в студиото на мадам Вакани. Самата Даяна смята, че има заложби, които трябва да развива, за да стане истинска балерина, но за балерина е твърде висока – 178 см. Освен че самата тя се е учила на балетно майсторство, Даяна и преподава на по-малките момичета в студиото на мадам Вакани първите ритмични движения.
През юни 1995 г. принцесата на Уелс посещава Москва. И макар визитата на Даяна да е много кратка, тя се отбива в Тушинската педиатрия, на която е помагала и преди, включително като е дарила ново медицинско оборудване.
Даяна остава в спомените на хората не само като принцеса на Уелс, общественичка, любяща майка и човек, който се стреми да направи света по-добър. Тя е изключително жена с несравним чар. Даяна наистина е аристократка по призвание, а не само заради знатния си произход и съпруга си с кралско потекло.
„Малките победи“ на Даяна, когато по време на многобройните визити се явява пред публика и хората я приемат с небивала радост, са единствено нейни победи. За членовете на кралското семейство това е нещо обичайно. Докато е бременна Даяна посещава двадесет и три мероприятия, което се приема просто за спазване на държавническия дълг. Тя много различна от всички в Уиндзор. Хората, естествено, забелязват и чувстват душевната топлота, излъчвани от принцесата, и онова разбиране, което Даяна винаги проявява към обикновените хора. Тя спокойно може да се наведе и да размени няколко думи с някое дете или с човек в инвалидна количка.
„Той безспорно ме ревнуваше от тълпата... Но Чарлз така и не разбра, че никого не съм молила да проявява внимание към мен. Това беше тяхната естествена реакция.“ – спомня си тя.
През 1995 г. принцеса Даяна се съгласява да участва в предаването „Панорама“. Нейното интервю се превръща в истинско откровение. Разказва на многобройните телевизионни зрители за своята булимия, за проблемите си в брака, за изневярата на Чарлз... Разказва и за романа си с Джеймс Хюит, като същевременно заявява, че не иска да се развежда с Чарлз и „ще се бори докрай“. Откровението ѝ шокира нейните приятели, децата ѝ, кралското семейство и цялото общество. След излъчването на предаването Елизабет ІІ окончателно решава, че принцът и принцесата на Уелс трябва да се разведат, че така ще е най-добре за кралското семейство, за Чарлз, наследниците и за самата Даяна.
През декември 1992 г. министър-председателят на Великобритания прочита официалното заявление:
„Бъкингамският дворец със съжаление съобщава, че принцът и принцесата на Уелс са решили да се разделят. Техни кралски височества не се стремят към развод. Тяхното конституционно положение и позициите им в обществото ще се запазят. Това решение е взето и от двете страни, и двамата съпрузи ще участват в отглеждането на децата. Техни кралски височества ще продължат да участват в обществените програми и инициативи. От време на време те ще посещават семейните тържества и националните мероприятия заедно.“
Тогава никой не може да предположи, че всичко наистина ще свърши с развод. От 1992 г. принцът и принцесата на Уелс заживяват отделно. Даяна – в Кенсингтън, Чарлз – в Хайгроув. Бракоразводният процес се проточва с години. Предстои да се решат голям брой въпроси: финансите, отглеждането на децата... Важно е също какво място във Великобритания ще заеме Даяна. Въпреки привидното спокойствие принцесата преживява случващото се драматично. „Тя изглеждаше смазана. Чувстваше се пренебрегната, изоставена и напълно разбита.“ – пише С. Симънс.
Никога няма да научим как е щял да продължи животът на Даяна, ако на 31 август 1997 г. жизненият ѝ път не завършва в трагичната катастрофа в тунела под Ламанша.