Кралица Елизабет ІІ. Малката велика жена

Кралица Елизабет ІІ Малката велика жена

(Откъс от книгата „Най-влиятелните владетелки в историята на света“, издателство Паритет, 2022 г.)


 

Англичаните казват, че в света няма нищо по-стабилно от британската монархия. И днес светът дължи тази стабилност на една крехка и обаятелна жена – кралица Елизабет ІІ. Въпреки широката известност на британските кралици и толерантността на англичаните към дамите на кормилото на властта, все пак жена на престола на Уилям Завоевателя е по-скоро изключение, отколкото правило. От 40 монарси, управлявали след завоюването на Англия през 1066 от норманите, само пет са били жени.
Въпреки това последните 60 години английската корона принадлежеше на жена – „по Божията милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на другите нейни страни и територии. Глава на Общността, Защитничка на Вярата, монарх на Рицарските ордени” – така звучи нейната пълна титла.
Но когато Елизабет Александра Мери Уиндзор се ражда на 21 април 1926 година в семейството на херцога на Йоркшир, никой не мисли за кралския трон. Нейният баща Алберт Фредерик Артър Джордж е вторият син на управляващия тогава монарх Джордж V. Майката, Елизабет Боуз Лайън (бъдещата легендарна кралица-баба), произлиза от семейството на херцог Стратмор. В списъка на наследниците Елизабет, внучката на крал Джордж V, е на последно място, тъй като той има четирима сина. Така че Лилибет, както ласкаво я наричат домашните, е възпитавана не като наследница, а „съвсем свободно”. Живее в малка розова вила на територията на замъка-дворец Уиндзор, носи ярки рокли в слънчеви жълти тонове, тича заедно с децата на обслужващия персонал по алеите, грижи се за своите кученца, птици, обожава конете и язди. Образованието й е домашно – обширно, макар и не задълбочено. Не напразно по-късно се налага да започне да чете … енциклопедии и справочници. Гувернантка на момичето става младата випускница на Единбургския университет мис Марион Кауфорд. Тя разбирала задълженията си по-широко, отколкото я наставлява Джордж V, според когото ще е достатъчно, ако научи неговата внучка да пише прилично. Библията, поезията, тренирането на паметта и самодисциплината имали не по-малко значение от учебните предмети. Родителите смятали, че за дъщеря им е най-важно да изработи характер, изхождайки от това, че стабилността на личността е по-важна от ореола на короната. Но девойката имала твърд и абсолютно решителен характер: каквото намисли, го прави.

 

Веднъж бъдещата кралица казала на учителката по френски, че ако не престане да я мъмри, в знак на протест момичето ще излее мастилницата върху главата си. Учителката не повярвала – нито едно дете няма да направи подобно нещо. Но Лилибет го направила! Изляла гъстото мастило направо върху златистите си къдрици. След това трябвало да ги мие цял месец …

Междувременно британската монархия сякаш била урочасана. Само през 1936 година в благополучна и стабилна Англия се сменят трима крале. На 20 януари 1936 година умира любимият дядо Джордж V. Престолът преминава при големия му син Едуард VІІІ. Той обаче се влюбва в обикновена жена – Уолъс Симпсън и абдикира. Впрочем тогава настъпват тежки времена и управлението на Британия трябвало да поеме човек, безупречно обичащ своята родина. Такъв се оказва бащата на Елизабет – тихият, спокоен и заекващ в разговор с непознати Албърт Уиндзор. Именно в него, възкачил се на престола на 11 декември 1936 година с името Джордж VІ, страната намира опора в тежките години на Втората световна война. На нито един друг монарх не се пада толкова тежка участ, но тихият и заекващ Джордж се справя. С неочакваното възкачване на баща й на трона безгрижните времена на Лилибет свършват. Тя става наследница, тъй като единият й чичо се отказва от короната в нейна полза, а другият загива. „Горката!” – искрено я съжалява по-малката й сестра Маргарет, докато родителите се опитват да продължат „нормалния живот“ на дъщерите. През 1939 г. те са изпратени на традиционното за англичаните морско пътешествие. И в Дортмун момичетата се срещат с приятния младеж Филип, кадет в местното морско училище, син на гръцкия принц Андрей, който живее в Англия в изгнание. Елизабет и преди това е виждала Филип на сватбата на нейния чичо, херцог на Кент. И макар тогава Лилибет да е само на 8 години, тя запомня сериозното 13-годишно момче. Когато Филип е на 19 години и Елизабет вижда в него един весел, закачлив младеж, който се съгласява с удоволствие да си поиграе с „момичетата“ – 13-годишната Елизабет и 11-годишната Маргарет. Няколко часа след разходката той вече е забравил за момичетата, а Елизабет… вече е влюбена! За цял живот. Докато смъртта ги раздели…
 

Но кой би могъл да предположи, че смъртта наистина ще се окаже толкова близо?! На 1 септември 1939 година започва Втората световна война. Лейтенант Филип Маунтбатън като пилот от морската авиация воюва за Британия, като придружава до СССР легендарните северни морски конвои с военна и продоволствена помощ. Това са били най-опасните полети: от десет пилоти осем загиват. Но Филип се оказва безстрашен момък. И без да знае защо често си помня слабичката, златокоса Лилибет. Елизабет също отива да служи в армията, когато е едва на 15. Кара военни коли, безстрашно изхвърля от покривите на лондонските сгради запалителни бомби, нощем дежури във военните болници. Но всеки ден, молейки се за всички, мисли най-вече за Филип. Тяхната любов минава и през войната, и през неодобрението на родителите. Филип, роден на 10 юни 1921 година, е потомък на гръцки монарси, загубили власт. Освен това Елизабет и Филип са макар и далечни роднини, след като кралица Виктория населява монархическите домове в Европа със свои потомци! Дядото на Елизабет, Джордж V, е внук на Виктория, а Филип се пада праправнук на кралица Виктория. Ала нищо не успява да попречи на влюбените. На 20 ноември 1947 година в Уестминстърското абатство в 11:30 преди обед се провежда знаменитата кралска сватба. Присъстват 2 000 души. Елизабет е помолила сватбеният букет да бъде от орхидеи и клонки от мирта, посадена още от кралица Виктория. Новобрачната не хвърля букета към тълпата, а сутринта го полага в подножието на паметника на Незнайния воин. Огънят на войната все още изгаря сърцето й. Бомбардировките, страданията, кръвта и гладът трудно се забравят… След сватбата Филип получава титлата херцог на Единбург и принц консорт, както някога съпругът на Виктория – Алберт. След 11 месеца щастливото семейство се сдобива с наследник – принц Чарлз. След него идват принцеса Ан, принц Андрю, херцог на Йорк, и принц Едуард, граф на Уесекс. За пълнолетието на Елизабет Джордж VІ иска от парламента да допълни Акта за наследяване на престола и да произведе принцесата в държавен съветник, за да може да натрупа необходимия опит. Елизабет получава този пост и започва постепенно да се приобщава към дейността на монарха. До смъртта на баща й на 6 февруари 1952 година тя вече е навлязла доста надълбоко в кралските задължения. Тържествената коронация е на 2 юни 1953 година. В позлатена карета Елизабет, облечена в пурпурна мантия, пристига в Уестминстърското абатство. Тя се съгласява тържеството да бъде предавано по телевизията, като противно на мнението на всичките ѝ съветници се аргументира така: „Хората трябва да ме видят, за да ми вярват“. Когато развълнуваната охрана казва, че кралицата се излага на опасност, допускайки тълпата твърде близо до мястото на церемонията, тя решително възразява: „Опасността е част от моята работа.“ Тържеството продължава над два часа пред 20 милиона души, у дома или в кръчмите, събрали се на гости или сами, всички наблюдават как слабичката 26-годишна девойка става „по Божията милост кралица“. През този ден става нещо невиждано: младата кралица на Великобритания влиза във всеки дом. И може би затова обикновените хора ѝ дават сърцето си? Тогава легендарният премиер Уинстън Чърчил заявява, че възкачването на Елизабет на престола обединява страната. Членовете на Камарата на лордовете се покланят пред нея, изразявайки верноподанически чувства, а пръв пред нея коленичи съпругът ѝ Филип. Мъдрата Елизабет ІІ, продължавайки традициите на незабравимата кралица Виктория, предпочита да управлява кралството като Големия дом. Като обикновена стопанка тя не демонстрира своята роля, управлява спокойно, често незабележимо, но с твърда ръка. Наистина нейната монархия е ограничена от конституцията – страната се управлява от премиера и парламента. Но и кралицата има право на съгласие или несъгласие. Все още съществува правото на вето, но Елизабет мъдро не го е използвала нито веднъж. Предпочита да не влиза в конфликти, а да урежда нещата мирно. Кралицата е наясно, че е символ на монархията, стабилността и традициите. Затова се стреми да се дистанцира в личния си живот и да не дава интервюта, и макар че като всяка възрастна дама отдавна обича на чете колонките на светските клюки във вестниците, се стреми да не попада в тях. Нейният девиз е да не се извинява, да не дава обяснения, а да дава личен пример. Тя винаги се е стремяла да направи британската монархия максимално открита и близка до обикновените хора. През годините на своето управление кралицата е получила повече от три милиона писма. И без да гледа колко знатен е изпращачът, отговаря дори на нелепите послания от рода „изпратете ни рецептата на баницата на Ваше Величество“, или „кажете каква книга чете Ваше Величество преди сън“. *** На 8 септември 2022 г. Бъкингамският дворец обяви, че Елизабет II е под медицинско наблюдение в замъка Балморал: „След допълнителна оценка тази сутрин лекарите на кралицата са загрижени за здравето на Нейно Величество и препоръчаха тя да остане под медицинско наблюдение. Кралицата остава в комфорт и в Балморал.“ Смъртта на кралица Елизабет II е потвърдена същата вечер в 18:30 британско лятно часово време. Близо 250 000 души засвидетелстват почитта си към покойната британска кралица по време на поклонението в Уестминстър хол в Лондон. Погребалната церемония се състоя на 19 септември 2022 г. в Уестминстърското абатство в присъствието на членове на Британското кралско семейство, хиляди високопоставени лидери и политици от цял свят, сред които българският президент Румен Радев и Симеон Сакскобурготски. Тленните останки са положени в Мемориалния параклис „Крал Джордж VI“ на параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък. В мемориалният параклис са погребани родителите ѝ крал Джордж VI и кралица Елизабет, сестра ѝ принцеса Маргарет и съпругът ѝ принц Филип.