В Древна Рус живяла жена-владетел.

Това е княгиня Олга, жената на княз Игор, сина на Рюрик – родоначалника на руските князе. Името на великата княгиня Олга се споменава всеки път, когато стане дума за бележити жени на Древна Рус. Нейният мъж княз Игор в древноруските летописи е представен като легендарна личност.
 

Версии за произхода на княгиня Олга

 
Кръщението на Олга. Снимка: https://zen.yandex.ru/
Кръщението на Олга.
Снимка: https://zen.yandex.ru/

В старинен летопис е записано, че в 903 година Игор си довел жена от Плесков. Това може да е Псков или българският град Плиска. В сборник от ХV век се посочва, че Олга била българска княгиня от град Плиска и Олег Вешчий я довел в Рус като невеста за княз Игор. Олга умира през 969 година на около 80 години, затова се смята, че се е родила в края на ІХ век.
 

Съпрузите живеели щастливо.


Когато се върнал от похода срещу Константинопол, княз Игор станал баща: родил се синът Светослав. През 944 година князът организирал нов поход към Византия,който приключил с подписването на мирен договор. Олег Вешчий покорил племето на древляните, което живеело в земите, съседни на Киев. След неговата смърт Игор отново ги обложил с данък. Всяка година князът обикалял подвластните му територии, събирайки зърно, кожи и пари.
 

Есента на 945 година станала фатална за Игор и преломна за Олга


Събирайки данъците от древляните, Игор решил, че са твърде малки и се върнал, за да събере данъка втори път. Но древляните се разгневили, заловили княза, вързали го за две дървета и го разкъсали. Синът на Игор, Светослав, бил на три години. Олга трябвало да поеме управлението. Под нейна власт преминали всички земи, принадлежали на мъжа ѝ, и оставали нейни, докато се омъжи отново.
Княгиня Олга се надявала, че с безмилостно отмъщение ще излекува душата си от страданията. На следващата пролет племенния съюз на древляните решил да възстанови отношенията с Киев и изпратил пратеници при Олга с предложение да се омъжи за техния княз Мал.

„Ние убихме мъжа ти, той ни ограбваше, нашите князе са добри, омъжи се за нашия княз Мал“.

Погребване на посланици в лодка. Снимка: https://zen.yandex.ru/
Погребване на посланици в лодка. Снимка: https://zen.yandex.ru/
Княгинята приела пратениците и заповядала на сватовете да пристигнат на следващия ден с лодка, теглена по земята. Древляните се зарадвали. През нощта слуги изкопали дълбока яма. Олга заповядала да хвърлят в нея лодката с древляните и да ги заровят живи. Олга изпратила при древляните свои пратеници:

„Ако наистина ме искате, изпратете най-добрите хора, за които е голяма чест да се застъпят за вашия княз“.

За новопристигналите Олга заповядала да приготвят баня, за да се изкъпят след дългия път. Когато древляните влезли в нея, вратите били залостени и всички били изгорени живи. Олга отново изпратила пратеници при древляните и им заповядала да кажат:

„Тръгвам към вас; пригответе много медовина до града, където е убит мъжът ми. Ще поплача на неговия гроб“.

Когато пристигнала с малка дружина, княгинята заповядала да насипят висока могила и да организират там погребално пиршество за съпруга ѝ. Киевските момци непрекъснато доливали медовина на древляните, докато те се напили. Тогава княгинята заповядала да ги избият. В онази нощ били убити 5 000 древляни.
 
Снимка: https://zen.yandex.ru/
Снимка: https://zen.yandex.ru/

Княгинята решила да покори древляните


На следващата година Олга тръгнала на поход с голяма войска, като взела и сина си. Древляните се съпротивлявали отчаяно. Преди една битка малкият Светослав запратил копие към древляните. Воините се въодушевили, хвърлили се в бой и сразили противника. Киевската войска обсадила древната столица Искоростен.
Обсадата продължила цялото лято. Олга решила да използва хитрост и предложила на града да се откупи: всяка къща да даде по три врабеца и три гълъба. А на воините заповядали да завържат на крачетата на птиците тлееща прахан, напоена със сяра. Птиците се разлетели и градът се подпалил от всички страни.
Хората, бягали от огъня, но били посичани с мечове, останалите живи били заробени, а земята на древляните била обложена с тежък данък.
 

Олга заповядала да бъдат построени първите каменни сгради


По нейно време се построили Градския дворец в Киев и нейния замък извън града, станове и поселища – места за срещи, търговия и събиране на данък. Те представлявали малки крепости, а тяхната защита се осигурявала от воини, форпостове, които се превърнали в административни центрове. Олга управлявала като силен и разумен мъж, твърдо държала властта и смело се отбранявала. За враговете била страшна, а за своите хора била милостива и благочестива владетелка.
 

Олга става първата християнка

 
Олга става първата християнка
Олга става първата християнка
Историците смятат, че с приемане на християнството Киевска Рус щяла да укрепи своя авторитет и да се нареди до най-могъщите държави. През 955 година Олга потегля към Цариград с голяма свита. Императорът Константин VІІ Багренородни я харесал много и я пожелал за жена. Олга казала: „Аз съм езичница. Ако искаш да стана християнка, сам ме покръсти“. Константин я покръстил и ѝ дал името Елена. Щом станала кръщелница на императора, той вече не можел да иска любов от нея. Затова я наричат Олга Хитрата, „най-мъдрата сред хората“. Заедно с княгинята се покръстили и мнозина от нейната свита.
 

Олга започнала апостолска дейност.


Издигнала храм на свети Николай в Киев, поставила началото на почитането на Света Троица в Киевска Рус, през 960 година построила храма „Света София“ в Киев. Тя искала да покръсти и Светослав, но той отказал, макар да не пречел на желаещите да приемат новата вяра. През 964 година Олга отстъпила престола на пълнолетния си син Светослав, който оставял решаването на всички въпроси на майка си, тъй като непрекъснато бил на военни походи.
 


През 968 година Олга лично ръководи отбраната на Киев


Печенегите обкръжили града от всички страни и никой можел да излезе. Народът започнал да изнемогва от глад и жажда. Тогава Олга изпратила на другия бряг на Днепър, където се намирал Светослав с войската, един младеж, който говорел печенежки и се престорил на печенег, който търси коня си. Когато стигнал до реката, се хвърлил в Днепър и започнал да плува. Печенегите се втурнали след него, но той бил вече далеч. Хитростта успяла и вестоносецът съобщил на княз Светослав за нападението, а печенегите били разбити.
 

Последните години от живота на Олга не били безоблачни

 
Паметник на Олга в Киев. Снимка: y-kraina.com
Паметник на Олга в Киев. Снимка: y-kraina.com

Тя постепенно губела влияние, синът ѝ живеел в Переяславец на Дунав, със своите дружинници олицетворявал истинския богатирски дух. Олга посвещавала внуците, които били при нея в Киев, в тайните на християнското учение, но не ги покръствала, опасявайки се от гнева на сина си и от вълнения на езическата опозиция. В края на живота си Олга се отдала на молитва, пост и грижа за болните и бедните. На 11 юли 969 година великата княгиня умира. Нейният син Светослав бил убит от печенегите, а техният княз Куря направил от черепа му чаша, покрита със злато. Руската православна църква я причислява към светците. Света равноапостолна Олга, приела при кръщението името Елена, което значи „слънчев лъч“, е канонизирана през 1547 година. Тя оказва огромно влияние върху внука си Владимир, който покръства Киевска Рус.