Портрет на Екатерина II. Фьодор Рокотов. 1763 г. Третяковска галерия.
Портрет на Екатерина II.
Фьодор Рокотов. 1763 г.
Третяковска галерия.
Екатерина ІІ влиза в историята на Русия като императрица - просветителка. Тя е продължителка на делото на Петър Велики. Историята на нейното възцаряване е мелодраматична, а любовните ѝ връзки са всеизвестни. Екатерина ІІ се опитва да съчетае абсолютната власт с общото благо и независимо от резултатите дори само опитът е достоен да бъде записан в аналите на световната история.
 

София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст

е родена на 21 април 1729 година в Щетин (Шчечин). Нейният баща принц Христиан Август фон Анхалт-Цербст няма богато родословие. Служи при пруския крал, след това е губернатор на град Щетин. Но майка ѝ, Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп е роднина на самия Фридрих Велики. София винаги е била сериозна, с твърд и храбър характер.
През 1739 година заедно с майка си отива в Ойтин, на среща с членовете на династията Холщайн. Там за пръв път вижда младия херцог Карл Петер Улрих, който заради кръвните си връзки можел да претендира за шведската и за руската корона.
Руската императрица Елисавета, която нямала свои деца, извикала племенника си от Холщайн, покръстила го в православната вяра с името Петър Фьодорович и го направила наследник на руския престол. Но наследникът трябвало да се ожени и Фридрих ІІ Пруски препоръчва принцеса Анхалт-Цербст. На 17 януари 1744 година София заминава за далечния Петербург.
 

На 21 август 1745 година Екатерина е венчана за Петър

Великата херцогиня Екатерина Алексеевна със съпруга си Петър III Федорович. Произведение на Анна Розина де Гаске, 1756 г., Национален музей на Швеция.
Великата херцогиня Екатерина Алексеевна
със съпруга си Петър III Федорович.
Произведение на Анна Розина де Гаске,1756 г.
Национален музей на Швеция.
Тя е на петнадесет години и не знае нищо за новата си родина. Той е на 17 години. Обича алкохола, след това шумно буйства и псува и предпочита да си играе с оловни войничета. Слаб, болнав и недоволен, че са го докарали в дивата руска земя.

Великата херцогиня Екатерина Алексеевна със съпруга си Петър III Федорович. Произведение на Анна Розина де Гаске, 1756 г., Национален музей на Швеция.

Екатерина започва да изучава руски език и руската история, приема православието. Успява да се сприятели с най-образованите хора на Петербург. За да може да поднася подаръци на приятелите си, тя не купува нищо за себе си, тъй като Елисавета Петровна отпуска на обожавания Петруша огромни суми, но не и на нея.

„Поставих си за цел да се харесвам на хората, с които трябваше да живея, усвоявах техните маниери; исках руснаците да ме обичат“.


Екатерина се бори като тигрица за наследник, но съпругът ѝ рядко се появявал в покоите ѝ. Отначало се увличал в играта с оловни войничета, а по-късно се заобиколил с любовници.
 


На 20 септември 1754 година се ражда дългоочаквания наследник Павел (бъдещия цар Павел І)


Елисавета веднага взема младенеца, иска да го възпита по собствените си правила. След смъртта на Елисавета Петровна на 25 декември 1761 година и възкачването на престола на Петър Фьодорович под името Петър ІІІ отношенията между съпрузите още повече се влошават. Петър започва да живее открито с любовницата си Елисавета Воронцова.
Петър ІІІ издава укази, които силно ощетяват армията и висшите военни. Той анулира всички победи на руснаците в Седемгодишната война и връща на Прусия нейните земи. За воденето на войната били нужни пари и Петър взима от манастирите. Всичко това предизвиква протестна вълна.
 

Екатерина, както Елисавета използва гвардията

 
Дворцов преврат Снимка: https://biographe.ru/
Дворцов преврат Снимка: https://biographe.ru/
Тя помнела, че щиковете на Преображенския полк проправят пътя на Елисавета Петровна към трона. Екатерина вече имала романтични връзки и любовници: красавецът Салтиков, шляхтичът Станислав Понятовски – бъдещият полски крал… Но истинската страст на Екатерина бил Григорий Орлов. През пролетта на 1762 година тя ражда извънбрачен син Алексей от Григорий. По-късно той получава титлата граф Бобрински, а Павел І го признава за едноутробен брат. След смъртта на императрица Елисавета Екатерина поверява живота си на гвардейците Григорий и четиримата му братя Орлови, на вахмистър Потьомкин и адютанта Фьодор Хитров.
 

„Ще царувам или ще загина“

 
Екатерина II. Гравюра от 18 век.
Екатерина II. Гравюра от 18 век.
Превратът, който се подготвя дълго, започва внезапно. Един от заговорниците е арестуван. Императрицата спешно отива в Измайловския и в Семьоновския полк, придружена от Алексай Орлов. Войниците и офицерите свалят въведената от Петър ІІІ униформа по пруски образец и обличат руски мундири. А Екатерина на кон, облечена в униформа на Преображенския полк, начело на войските тръгва от Петербург да арестува съпруга си. Петър изпраща на жена си писмо, че абдикира.
Така на 29 юни 1762 година София Августа от дребен княжески род получава Руската корона.
 

Петър е арестуван и изпратен в имението Ропша, където умира.

При аутопсията е установено, че е имал дисфункция на сърцето, възпаление на червата, признаци за апоплексия.
 

На 22 септември 1762 година, в Москва, Екатерина е тържествено коронясана

Новата императрица успява да угоди на всички – и на армията, и на дворяните, дори и на простия народ, който започва да я нарича господарката-майка. Екатерина се отличава с огромна работоспособност. Работела от 6 часа сутринта до 10 вечерта. Пруският крал Фридрих ІІ с известна досада попитал руския посланик:

„Нима императрицата наистина работи толкова много, колкото се говори? “


Екатерина е имала талант на литератор. Оставила е голямо количество съчинения – бележки, преводи, либрета, басни, приказки, комедии, есета. Участвала е в седмичното сатирично списание „Отвсякъде по нещо“, което се издава от 1769 година. Искала е да влияе на общественото мнение. Екатерина наричала списанието „Усмихната сатира“, но никак не обичала критиките. По нейно време в Санкт Петербург се появяват Ермитажът и Публичната библиотека. Тя покровителствала архитектурата, музиката и живописта. Предлага масово заселване на германски семейства в различни региони на съвременна Русия, Украйна и прибалтийските страни.
 

Фаворитът Григорий Потьомкин

Негово Светейшество княз Григорий Потьомкин-Таврически. Портрет на четка на Лампи-старши.
Негово Светейшество
княз Григорий Потьомкин-Таврически.
Портрет на четка на Лампи-старши.
За няколко години княз Таврически построява много градове, пристанища, разработва черноземните райони, които започват да осигуряват необходимото зърно за страната. Успехите на Русия в южните райони и присъединяването на Крим са едно от основните постижения на Екатерина ІІ. Нейното отношение към Потьомкин (смята се, че тайно са се венчали) не се променя дори когато около императрицата има многобройни фаворити (само официалните са били 23). Тя има незаконни деца: Алексей Бобрински от Орлов и Елисавета от Потьомкин.
При нейното управление животът бил стабилен, имало постоянство в законите, бъдещето изглеждало процъфтяващо. След смъртта ѝ на престола сяда нейният син Павел І, той прави всичко, различно от Екатерина. Но когато внукът ѝ Александър сваля своя баща, обещава:

„Всичко ще бъде като при баба ми!“

Екатерина умира внезапно.

На 5 ноември 1796 година тя изпада в безсъзнание, а на следващата сутрин умира. Със смъртта ѝ завършва един блестящ период от руската история, наричан „Златния век на Екатерина Велика“.