Повече от двадесет години народът на Русия подкрепя Путин в ролята му на президент. Различните допитвания показват, че опозицията срещу лидера нараства или намалява, но никога не стига до една трета от мненията. Измежду всички ръководители на СССР и Русия, като се започне от Брежнев, Владимир Путин безспорно е най-силният и най-умният. Той е като персонаж от руска приказка. Произхожда от скромно семейство, израства като всички останали момчета, които си играят навън, и не се отличава с нищо особено: дребен на ръст, обича да спортува, спокоен, не кръшка от работа, но и не се престарава излишно. На фона на това, с нищо незабележимо битие, изведнъж в живота му настъпва пълен обрат. Забелязват го и го канят на работа. Без да се колебае, той просто тръгва и успява. Отначало в Петербург, после в Москва, след това става директор на ФСБ, а сетне прави шеметна кариера като президент. Засенчва и Елцин, и Горбачов. Защото не е номенклатурчик.
Той е първият неноменклатурен президент на Русия.
На всички бързо им става ясно, че това момче от народа е много по-добро от който и да е друг. Точно затова, всичко му е простено, особено в началото на управлението му. Това е причината толкова много хора да го обичат, подкрепят и да го искат за президент.
Путин става президент
Когато през 2000 г. Путин става президент, той изцяло се вписва във всички общоприети стереотипи. Не се отличава с особени физически данни, не е едър човек, но и не прилича на мечок, така че няма как да бъде оприличаван с Елцин. Не е и прекалено млад и вече има достатъчно опит. Обича родителите си и е предан на Родината. Вслушва се в мнението на православните и самият той е религиозен, без да го демонстрира излишно. Всичко в него е по правилата.
Такъв е Путин – момче от народа, момче от нашия град.
Путин сред народа, снимка: yandex.ru
Никому неизвестен, той се появява доста неочаквано, сякаш от никъде, и се превръща в най-популярната личност в Русия. Това до голяма степен е свързано с неговото минало. Той учи в обикновено, а не в елитно училище и живее в работнически квартал. Не без значение е фактът, че израства сред представители на различни националности, тренира упорито, мечтае да служи в органите на властта и го постига.
Путин, както и много други хора възприема разпадането на Съветския съюз като нещо лошо и неправилно.
Той добре осъзнава ужасите на сталинизма от една страна и величието на съветския народ от друга, точно както всеки, който се гордее с род и Родина и с победата във Великата Отечествена война. С лекота успява да върне на руснаците чувството за гордост, а в общественото съзнание да изпъкне като истински герой. Наказал е злодеите в Чечня, в Грузия, в Сирия, върнал е Крим на Русия и настъпва към Украйна.
Поставя американците на място
Поставя американците на място, като им казва прямо и директно какво мисли за тях и тяхната политика. По негово време, през 2014 г. се провежда зимната Олимпиада в Сочи, а през 2018 г. световното първенство по футбол. Никой от предишните политически дейци на Русия – нито Горбачов, нито Елцин са имали възможността да се похвалят с подобни постижения.
Путин възстановява държавността
Най-важната промяна след идването на Путин на власт е възстановяването на държавността, като става пряк представител на интересите на чиновниците. Веднага след идването му на власт, настава контрареволюция на чиновниците. На мястото олигарсите идват държавните служители. Те са по-многобройни, действат безконтролно от страна на населението и средствата за масова информация и използват положението си за протекция и лично облагодетелстване. За всички, които не се вписват в системата на държавното разпределение, които не приемат корупцията, подкупите и лобирането, нещата си остават като преди, може би дори се влошават. Репресивният апарат се използва широко за разчистване на сметки с недоволните и с онези, които не желаят „да участват в новата подялба“.
Путин сред народа, снимка: zen.yandex.ru
Путин уважава своите приятели
Съвременната политика на Путин, неговата сила и слабост се крият в разбирането, че той не може да се опре на някоя класа или конкретна структура, но винаги търси опора в лицето на приятелите си и точно затова те са толкова важни за него. Това е и причината до него винаги да са Сечин, Медведев, Сергей Иванов, Патрушев и редица други. Те са хора на различна възраст, принадлежат към различни системи и взаимоотношения, но това е кръгът, на който Путин безрезервно разчита. Те са хората, които заедно с него са преживели несгоди, падения и предателства. Когато се озовават на самия връх на властта, мнозина от тях не издържат на изпитанията и изкушенията, свързани с пари и слава, но независимо от това ги обединява тяхната преданост към Путин. Той никога няма да предаде вярната си дружина, от малък е такъв – „своите не изоставяме“. Някои от приближените на Путин, които нямат връзка с неговото минало обаче, логично не се чувстват част от този кръг. Мнозина, с които Путин прекарва голяма част от времето си, не успяват да му станат достатъчно близки по дух, както тези, с които е израснал, служил е и е прекарал в Питер трудните години след перестройката. За него е важно подобни длъжности да се заемат от хора, които са му вярват, от които може да потърси сметка и които са изключително почтени хора.
