Владимир Илич Ленин (Улянов, 1870 – 1924), революционер, съветски политически и държавен деец, създател на Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики), главен организатор и ръководител на Октомврийската революция от 1917 година в Русия, пръв председател на Съвета на народните комисари (правителството) на РСФСР, създател на първата в световната история социалистическа държава.
 
Снимка: zen.yandex.ru
Снимка: zen.yandex.ru

Взаимоотношенията между Ленин и Сталин е трудно да се нарекат прости.


Най-голямо влияние върху Ленин от близкото обкръжение му оказал именно Сталин. Конфликтът между тях бил повече конфликт на характерите, отколкото конфликт на идеи.

Владимир Илич и Йосиф Висарионович за първи път се срещнали на декемврийската конференция на РСДРП през 1905 година. Задочно (чрез кореспонденция) двамата революционери се познавали от 1903 година. Сталин писал за тази среща:

„За първи път се срещнах с Ленин през декември 1905 година на конференцията на болшевиките в Тамерфорс (Финландия). Надявах се да видя планинския орел на нашата партия, голям човек, голям не само политически, но и физически, тъй като въображението ми рисуваше Ленин като великан, строен и представителен. Какво беше разочарованието ми, когато видях един най-обикновен човек, по-нисък от среден ръст, с нищо, буквално с нищо не отличаващ се от обикновените смъртни“.

 Художник Пьотър Василев. Ленин, Сталин и Молотов в редакцията на вестник „Правда“. zen.yandex.ru
Художник Пьотър Василев. Ленин, Сталин и Молотов в редакцията на вестник „Правда“. zen.yandex.ru


Ленин високо оценявал всичко, което след революцията от 1905 година пишел Сталин, обявявайки се срещу меншевиките, на страната на Ленин. Ето какво писал Ленин през 1911 година:

„Кореспонденцията на др. Коба заслужава най-голямо внимание от всички, на които е скъпа нашата партия… по-добро опровержение на възгледите и надеждите на нашите „примиренци и съглашатели“ е трудно да си представим“. „Троцки и подобните на него „троцкисти и съглашатели“, – продължавал Ленин, – са по-вредни от всеки ликвидатор, тъй като убедените ликвидатори излагат направо възгледите си, и работниците лесно разбират тяхната погрешност, а господа троцкистите мамят работниците, прикриват злото, правят невъзможно разобличаването му и избавянето от него. Всеки, който подкрепя групата на Троцки, подкрепя политиката на лъжа и измама към работниците, политиката на прикриване на ликвидаторството“.

След Октомврийската революция в партията било неспокойно.

Сталин водел вътрешнопартийна борба срещу Троцки, Каменев и Зиновиев. Според разказите на Мария Илинична Улянова единственият фактор в партийната борба, удържащ Сталин, бил уважението му към Ленин. Открити конфликти между Сталин и Ленин до 20-те години нямало.
 
Горки, 1923 г. Снимка https://arzamas.academy
Горки, 1923 г.
Снимка https://arzamas.academy
Спомени на Ленин за първата му среща със Сталин не са се запазили. Затова, както е известно, на едно от заседанията на ЦК в края на 1917 година, когато се разглеждали кандидатурите за длъжността народен комисар по въпросите на националностите, Ленин предложил за този пост Сталин. Някой предложил друг кандидат, изтъквайки, че този човек е умен и кадърен. Но Ленин махнал с ръка:

„Е, няма нужда от умен, ще изпратим там Сталин“.


От 1920 година здравословното състояние на Ленин се влошило. Болестта му напредвала. Съществувала вероятност, че Улянов може напълно да се парализира. Опасявайки се от такъв изход, Владимир Илич помолил Сталин в случай на подобен изход да намери и му даде отрова. С развитието на болестта най-често от всички го посещавал именно Сталин, ограничавайки другите членове на ръководството от общуване с Ленин. Поради същата причина решили да не му съобщават новости, свързани с политиката.
 

През 1922 година се случил неприятен инцидент.

 
Ленин и Сталин в Горки. 1922 г. Снимка: https://diletant.media
Ленин и Сталин в Горки. 1922 г.
Снимка: https://diletant.media
До Сталин стигнали сведения, че жената на Ленин, Надежда Крупская, води с мъжа си разговори за политика, пренебрегвайки забраната.
Този факт довел Сталин до ярост.
Той се обадил по телефона на Крупская и провел с нея твърде неприятен разговор. Естествено, за него узнал Владимир Илич. Че е бил разгневен – е малко да се каже.
Ленин написал на Сталин писмо, в което настоявал да се извини на Крупская и заплашил да скъса с него всякакви отношения, ако не направи това. Важно е да се знае, че Сталин бил студен човек. Той поднесъл извиненията си на Крупская, но съвсем не можел да разбере защо се е вдигнала тази шумотевица.
Това е пример за сблъсъка на два различни характера.


-------



Няколко дни преди парализирането си Ленин написал на Сталин:


 

„Вие проявихте грубост да се обадите по телефона на жена ми и да я наругаете. Аз не забравям лесно това, което е извършено против мен. Затова ви моля да прецените съгласен ли сте да си вземете думите назад и да се извините или предпочитате да скъсаме отношенията между нас“.


Какво е казал Сталин на Крупская?

„Да спиш с вожда не означава, че познаваш вожда!“

Този разговор развълнувал извънредно много Крупская: тя съвсем не приличала на себе си, ридаела и се мятала по стаята.

Какво отговорил Сталин на Ленин?

„Аз не смятам, че в думите ми би могло да се види нещо грубо или непозволително, предприето срещу вас. Нищо освен празни недоразумения няма в тях. Впрочем, ако смятате, че за запазване на отношенията ни трябва да взема назад казаните думи, аз мога да направя това, отказвайки обаче да разбера в какво се състои работата, къде е вината ми и какво собствено искат от мен“.

 

Пишещата машина „Космополит“ била могъщ инструмент в ръцете на Владимир Илич Ленин.


Последните статии на вожда на световния пролетариат били написани под диктовка от машинописките имено на нея. Чрез клавишите Ленин можел да промени хода на историята, ако си е поставял такава цел. През декември 1922 година Ленин диктувал послание до конгреса и машинописките го пишели на „Космополит“.

 

На Йосиф Сталин писмото на Ленин едва не му коствало кариерата.

„Др. Сталин, като стана генсек (генерален секретар), съсредоточи в ръцете си необятна власт, и аз не съм сигурен, ще съумее ли той винаги достатъчно внимателно да се ползва от тази власт. От друга страна, др. Троцки се отличава не само със забележителни способности. Лично той всъщност е най-способният човек в сегашния ЦК, но е самоуверен и склонен към прекомерно увлечение от чисто административната страна на делото“

– записали под диктовката на Ленин. През януари 1923 година Ленин се върнал към същата тема и продължил диктовката.

„Сталин е твърде груб, и този недостатък, напълно търпим в нашата среда и общуването между нас, комунистите, става нетърпим при длъжността му на генсек. Затова предлагам на другарите да обмислят начин за преместването на Сталин от този пост и да назначат на негово място друг човек“.


На крачка от кадровата революция (вождът на пролетариата дал неласкава оценка и на други свои съратници) Ленин се спрял. През 1923 година той прекарал поредния инсулт. Възползвайки се от ситуацията, партийните лидери сами решавали да вземат ли предвид съображенията на Ленин или не. Сталин предложил да подаде оставка, но го уговорили да остане. Той се задържал на власт до 1953 година.

Ленин възкръсва, вижда, че се намира в масивна сграда, охранявана от часовои.

„Вероятно се намирам в затвора, контрареволюцията е победила“.

Вдига телефона и търси Троцки. Никакъв Троцки няма. Още повече се убеждава, че контрареволюцията е победила. Звъни на Риков в Совнарком (Съвет на народните комисари), на Зиновиев в Коминтерна, на Бухарин в „Правда“. Същият резултат. Но може би съществува партията? Звъни в секретариата на ЦК:

– „Др. Сталин?“ – Какво обичате? – Ленин обяснява положението. Сталин го слуша, същевременно вдига друга слушалка и звъни на Берия:
„Тук Старчето (Старче – партийният псевдоним на Ленин) иска твърде много да знае, успокойте го“.


Защо Ленин е носел ботинки, а Сталин – ботуши? – „Защото при Ленин кръвта е била до глезените, а при Сталин – до коленете“.