Аркадий Аверченко

Аркадий Тимофеевич Аверченко (1881-1925) е руски писател, сатирик, драматург и театрален критик, редактор на списанията „Сатирикон“ (1908-1913) и „Нов сатирикон“ (1913).
Като дете е болнав, с лошо зрение и не е в състояние да учи дълго време. Получава само домашно образование, което компенсира с много четене. На 15 години започва работа като писар в транспортната служба на Севастопол. После става чиновник в мините в Донбас и Харков. В този период пише първите си разкази, публикува есета, фейлетони и хуморески.
През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, започва да издава „Сатирикон“. Аверченко осмива глупостта и посредствеността на тълпата, пародира живота на градския човек чрез анекдотични, дори абсурдни ситуации. Започват да го наричат „Кралят на смеха“. Негови разкази се поставят в театрите на Санкт Петербург.
След като пътува из Европа, описва пътешествия си в „Експедиция на сатириконци в Западна Европа“ (1912). Преди Първата световна война издава книгите „Одески разкази“ „Синьо със златно“, „Вълчи ями“, „Пет куфара“. „Плевели“, „За доброто, по същество, хората“, „За малките - за големите“.
След Революцията пише сатирата, като изобличава съвременната власт и политиците. В началото на 1919 г. се връща в Севастопол. Работи във вестници, пише пиесите „Лекарство от глупостта“ и „Игра със смъртта“ (комедия в три действия), организира свой театър – „Гнездо на прелетните птици“. Преди да емигрира издава сборника с разкази и фейлетони „Нечиста сила“.
През 1921 г. в Париж публикува сборник с памфлети „Дузина ножове в гърба на революцията“. Той е последван от сборника „Дузина портрети във формата на будоар“. През 1922 г. се установява в Прага. През 1923 г. берлинското издателство „Север“ издава сборника му с разкази „Записки на наивника (Емигранти в Константинопол)“. Публикува книгите „Кипящ котел“ (1922) и „Дванайсет портрета на знаменити хора в Русия”. В последния период от творчеството му се появяват сборниците с разкази: „Деца“, „Смешно в страшното“, „Почивка върху коприва“, „Аз в Европа“, „Разкази на циника“.
Последната творба на писателя е хумористичният роман „Шегата на мецената“, издаден през 1925 г. в Прага след смъртта му. В завещанието си иска да го погребат така, че прахът му да може да се пренесе в родината. В годините на социализма в Русия са издадени „Хумористични разкази“ (1964).
Издателство „Паритет“ издаде негов сборник с разкази „Тъща къща обръща. Хумористични разкази“.