Андрей Платонов

Андрей Платонов (истинското му име е Андрей Платонович Климентов) (1899-1951) е един от най-забележителните по стил руски писатели от първата половина на XX век. Автор на романи, драматург, поет, литературен критик.
Андрей Климентов учи в църковно училище, след това в градско училище. На 15-годишна възраст започва да работи. До 1917 г. той сменя няколко професии – помощен работник, леяр, ключар. Участва в гражданската война като кореспондент от фронта. От 1918 г. публикува свои творби в няколко вестника. Завършва електротехника в Техническото железопътно училище във Воронеж. През 1920 г. променя фамилията си на Платонов и се присъединява към РКП(б), но година по-късно напуска партията по собствено желание. През 1926 г. се мести в Москва, става професионален писател.
Постепенно отношението на Платонов към революцията се променя. През 1929 г. получава отрицателна оценка от А. М. Горки за романа „Чевенгур“ и е забранен за печат. През 1931 г. публикува „За бъдещето“, който остро е критикуван от Сталин. След това Платонов престава да печата. Разказите „Яма“, „Младежко море“, романът „Чевенгур“ са публикувани едва в края на 80-те години и получават световно признание. През 1936-1941 г. Платонов се изявява като литературен критик, пише детски пиеси.
През май 1937 г. е арестуван 15-годишният му син Платон, който е освободен от затвора в края на 1940 г. тежко болен от туберкулоза и през януари 1943 г. умира.
С началото на Великата отечествена война писателят и семейството му са евакуирани в Уфа, където публикува сборник с военни разкази. През 1942 г. доброволно отива на фронта като редник, става военен кореспондент на „Червена звезда“. За „Завръщането“, публикуван в края на 1946 г., писателят е подложен на нови критики и е обвинен в клевета на съветската система. След това е забранен за печат.
Платонов умира от туберкулоза, с която се заразява, докато се грижи за сина си.