Анатол Франс

Анатол Франс (1844-1924) е френски писател и литературен критик. През 1921 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.
Роден е в Париж. Бащата му е собственик на книжарница, специализирана в литература за историята на Френската революция. Учи трудно в йезуитския колеж, като се проваля няколко пъти на заключителните изпити и едва на 20-годишна възраст ги издържа. През 1866 г. сътрудничи в различни библиографски справочници, списания и кратки енциклопедии. Постепенно се запознава с литературния живот и става един от забележителните участници в Парнаската школа. По време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. Франс служи известно време в армията и след демобилизацията продължава да пише за различни вестници. През същата година издава първата си стихосбирка „Златни поеми“, а през 1876 г.– „Легенда за Таис“. През 1875 г. има първата истинска възможност да се докаже като журналист, когато Парижкият вестник „Le Temps“ му поръчва поредица от критични статии за съвременните писатели. Още на следващата година той става водещ литературен критик на този вестник и води собствена рубрика, наречена „Литературен живот“.
През 1876 г. е назначен за заместник-директор на библиотеката на френския Сенат и през следващите четиринадесет години заема този пост, което му дава възможност да се занимава с литература. През 1896 г. е избран за член на Френската академия. През 1922 г. неговите съчинения са включени в католическия „индекс на забранените книги“.
Анатол Франс умира през 1924 година. След смъртта му мозъкът му е изследван от френски анатоми, които установяват, че масата му е 1017 грама. Погребан е в гробището в Ньой сюр Сен. Името му е дадено на редица улици в различни градове във Франция, както и на метростанции в Париж и Рене.