Александър Островски

Александър Николаевич Островски (1823 – 1886) е руски драматург, театрален деец, чието творчество е важен етап в развитието на руския театър. Роден е в Москва. Баща му е адвокат, майка му умира рано. Получава добро домашно образование. Запознава се с руската литература от богатата библиотека на баща си, проявява интерес към писането, но баща му настоява да стане юрист. Учи в Московска гимназия, а след това е студент в Юридическия факултет на Московския университет. От 1843 до 1850 г. работи в канцеларията на Московския съд.
Голяма слава и признание на писателя донася пиесата „Наши хора сме – ще се разберем“ („Свои люди – сочтёмся“), публикувана през 1850 г. Комедията е забранена за поставяне. Влиятелни московски търговци се оплакват, авторът е уволнен от служба и поставен под полицейски надзор по лична заповед на Николай I.
От 1853 г. в продължение на повече от 30 години пиеси на Островски се поставят всеки сезон в руските театри. От 1856 г. Островски става постоянен сътрудник на списание „Съвременник“. През 1860 г. излиза от печат пиесата „Буря“. През 1863 г.Островски е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките.
По-известни пиеси на Островски са: „Доходно място“, „И най-мъдрият си е малко прост“, „Горещо сърце“, „Лес“, „Без зестра“.
От януари 1866 г. е ръководител на репертоарната част на московските императорски театри. През 1874 г. е създадено дружеството на руските драматични писатели и оперни композитори, а Островски става постоянен председател до смъртта си. Усилената работа бързо изчерпва тялото на писателя. Островски умира в имението си в Кострома Щеликов. Императорът отпуска 3000 рубли за погребението му. Вдовицата получава пенсия от 3000 рубли, а за отглеждането на трима сина и дъщеря – 2400 рубли годишно.
На 27 май 1929 г. пред сградата на Малий театър е открит паметник на Островски.