Александър Михайлович Орлов

Александър Михайлович Орлов (1895-1973) в отдел „Човешки ресурси“ на НКВД е посочен като Лев Лазаревич Николски, в САЩ — Игор Константинович Берг. Изключителен разузнавач, майор от Държавна сигурност, незаконно пребиваващ и съветник по сигурността на републиканското правителство на Испания. От юли 1938 г.е невъзвращенец, живял в САЩ. Написва Тайната история на сталинското време. Спомени на генерала от НКВД. А. Орлов е роден в еврейско семейство. През 1916 г.е призован в армията. От началото на Гражданската война се присъединява към РККА (Работническо-селска червена армия, по-късно тя се преименувана на Съветска армия) и е зачислен в специалния отдел на 12-та армия. Участва в разкриването на контрареволюционни организации в Киев. От 1920-25 г. работи на различни длъжности в ВЧК (Всеруска извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа). През 1926 г.преминава на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ - специален орган на Държавна сигурност на СССР. Изпращан е на дълги командировки във Франция, Германия, САЩ, Италия, Австрия, Чехословакия, Швейцария, Великобритания, Естония, Швеция, Дания. От 1934 г. работи с Ким Филби и Кембриджката група. През септември 1936 е изпратен под името Александър Орлов в Мадрид като резидент на НКВД и главен съветник по вътрешната сигурност. Организира изнасянето на испанския златен запас в СССР. През 1938 г.заедно със съпругата си и дъщеря си заминава тайно за Франция, а след това през Канада се премества в САЩ. Преди да избяга, Орлов изпраща писма до Ежов и Сталин, в които предупреждава, че ще издаде съветски агенти в много страни, ако семейството или роднините му, останали в СССР, бъдат преследвани. По-късно живее в САЩ, разказва много за съветското разузнаване, но успява да заблуди американските разузнавателни служби и не разкрива чуждестранната агентура, включително групата на Ким Филби.