Александър Куприн

Александър Иванович Куприн (1870–1938) е руски писател, пилот, изследовател и пътешественик. Роден в провинция Пенза, в семейството на беден чиновник, майка му произхожда от клана на татарските князе Колончаки. Учи в Александровското военно училище, служи в пехотен полк. Прави неуспешен опит да влезе в Академията на Генералния щаб, което има паралел с известната му повест „Двубой“. Пенсионира се, но не губи връзка с армията.
През живота си Куприн пробва много и различни професии – офицер, цирков артист, църковен певец, лекар, ловец, рибар. Неговите ранни къси разкази, в които пише за коне и други животни, са пропити с любов към живота във всичките му измерения. Бързо печели популярност след като Толстой го провъзгласява за достоен приемник на Чехов. За връх в неговото творчество се смята шпионският разказ „Щабскапитан Рибников“. През 1901 г. се установява в Санкт Петербург и работи в различни списания. Куприн публикува много, журналистиката се превръща в постоянното му занимание. Познава руския юг като малко други писатели. Александър Иванович привлича вниманието на читателите с есета си. Писателят се опита в много жанрове. Сред най-известните му творби са „Молох“, „Олеся“, „Дуел“, „Суламит“, „Бялата акация“ „Отец Сергий“, „Гранатова гривна“ и др.
Почти всички произведения на Куприн предизвикват многобройни противоречиви коментари сред читателите и сред критиците. Повестта „Яма”, която е от по-късния творчески период на автора. Тя не само става известна, но и шокира много от съвременниците на автора. Владимир Набоков го нарича „руският Киплинг“ заради историите му за пътешественици-изследователи. След Октомврийската революция емигрира във Франция. 1937 г. се връща в Москва, година по-късно умира. Той е погребан в Ленинград, на Литераторские мостове, близо до гроба на Тургенев.