Александър Грин

Александър Степанович Грин (истинско фамилно име Гриневски) (1880-1932) е руски писател, прозаик, представител на направлението романтичен реализъм, пише философска и психологическа фантастика. Той самия се определя като символист.
Баща му е заточен поляк, участник във въстанието през 1863 г. Завършва четирикласното градско училище във Вятка и заминава за Одеса. Прекарва шест години в скитания, работи на кораби, дървосекач и златотърсач в Урал, художник на пътуващ цирк, железопътен работник. През 1902 г. доброволно постъпва на войнишка служба, понеже ще бъде нахранен и облечен. Дезертира от армията, сближи се със социалните революционери. През 1903 г. е арестуван, лежи в затвора в Севастопол, изпратен е за десет години в Сибир, бяга и се връща в Санкт Петербург. Живее под чуждо име и започва да пише. Присъединява се към петербургските литературни среди, сътрудничи в много списания
Първите му творби са забранени от цензурата. През 1912-1917 г. Грин работи активно, публикува около 350 разказа в повече от 60 издания. Започва да пише „Алени платна“. Благородни хора обитават измислени градове на „континент“, който по-късно ще бъде наречен Грийнландия. Възторжено посреща Февруарската революция от 1917 година. През 1919 г. е призован в Червената армия, където служи като сигналист. Разболява се от тиф, с помощта на Максим Горки получава пенсия и стая в „Дом на изкуствата“.
Подписът „AS Green“ се появява за първи път през 1908 г. Тогава излиза първият му сборник „Невидимата шапка“ с подзаглавие „Истории за революционерите“. Наред с прозата, пише лирически стихотворения, поетични фейлетони и басни.
Грийн пише приказката-фарс „Scarlet sails“ (1923), романите „Бедствия на света“ (1924), „Бягаща по вълните“ (1928), в които е създал собствен, романтичен свят на човешкото щастие. Реалният живот отхвърля света на Грийн заедно с неговия създател, става „чужденец в руската литература“. Грийн умира през 1932 г.