Александър Василевский

Александър Михайлович Василевский (1895 -1977) е изключителен съветски военачалник, маршал на Съветския съюз (1943).
Роден е в семейството на свещеник. През 1909 г. завършва Кинешмското богословско училище и записва семинария. В резултат на стачка на семинаристите, Василевский е изгонен, но след няколко месеца се връща в семинарията след частично удовлетворяване на исканията на семинаристите.
Мечтае да стане агроном или земемер, но Първата световна война нарушава плановете му. Преди последния клас в семинарията той и няколко негови съвипускници напускат и започват обучение в Алексеевското военно училище. През май 1915 г. завършва ускорен 4-месечен курс на обучение и с чин прапоршчик е изпратен на фронта. Пролетта на 1916 г. го заварва като командир на рота и с признанието на един от най-добрите подофицери в армията. Завръщайки се в родината, разбира че е избран за командир на полк, част от Румънския фронт и Кинешемския военен отдел нарежда да не напуска армията.
През 1918 г. е назначен за инструктор по начално военно обучение в Костромска губерния. От септември 1918 г. започва работа като учител в началното училище в село Върховя, Тулска губерния.
В годините на Великата Отечествена война Василевский е началник на Генералния щаб (1942-1945) и взима дейно участие в проектирането и изпълнението на почти всички големи операции на съветско-германския фронт. От февруари 1945 г. командва 3-ти Белоруски фронт, ръководи щурма на Кьонигсберг. През 1945 г. е главнокомандващ на съветските войски в Далечния Изток във войната с Япония. Един от най-големите командири на Втората световна война. През 1949-1953 г. министър на въоръжените сили и военен министър на СССР. Два пъти Герой на Съветския съюз (1944, 1945), кавалер на два ордена „Победа“ (1944, 1945). Издава спомените си.
Издателство „Паритет“ публикува книгата: „Маршалът на победата Георгий Жуков“.